Алтернативи за производство на биодизел
Биодизел може да се произведе от различни изходни материали. Наука и изобретателност се съюзяват в стремежа за по-малко вредни газове и по-евтино гориво.
Традиционните изходни суровини за производството му са рапица, слънчоглед, палмовото и соевото масло. От тях маслото от рапица е най-широко използвано. Около 85% от биодизелът се произвежда от него. В България рапицата също е много популярен материал за гориво – доказателство за това са обширните жълтеещи се полета.
Добивът на рапично масло стандартно е 1000 kg/ha. От четирите основни суровини най-висок е добивът при палмовото масло – 5000 kg/ha. От хектар площ, засят със слънчоглед, се добива приблизително 800 kg масло. Соята има далеч по-малка производителност – 375 kg/ha.
Кратка характеристика на най-използваните масла:
От рапица – има високо съдържание на мононенаситена олеинова киселина, а нивата на наситени и полиненаситени киселини са ниски. Това придава на биодизела от рапица отлични характеристики на изгаряне, стабилност при окисление и добро поведение при ниска температура. Масленото съдържание в узрелите семена варира около 40-45%.
От слънчоглед – то е второто по производство на биодизел в Европа. Високото ниво на линолова киселина го прави не толкова използвано за горива, колкото рапицата. Показателите за окислителна стабилност на слънчогледовото масло са по-лоши от тези на рапичното. Това е причината да се създават видове, които са по-богати на олеинова киселина. Минус на слънчогледа като материал за гориво е, че не може да бъде използван при дизелови двигатели. Причината – чистите метилови естери на маслото му превишават нормата за йодно число (≤120 g I2 /100 g).
Показателите на йодното число са по-високи от допустимото и при соевото масло – 121-143 g I2 /100 g. Соевият биодизел се характеризира като температурно стабилен.
Палмовото масло съдържа големи количества средноверижни наситени и мононенаситени мастни киселини. Гориво се произвежда от палмовия стеарин, отделен от маслото. То не е подходящо за употреба при зимни условия, заради високите стойности за точка на задръстване при студено филтриране (+11°С) и точка на помътняване (+13°С). Друг негатив на палмовото масло е необходимостта му от допълнителна обработка, поради високото съдържание на свободни мастни киселини.
Основни суровини за биодизел са и кокосовото, палмоядрено, памучното, фъстъченото и маслиновото масло.
Кокосовото и палмоядреното масло се различават по характеристики от палмовото – в химичния им състав има високо съдържание на наситени късоверижни мастни киселини. Кокосовото и палмоядреното масло не са подходяща база за горива, произведени само от тях, тъй като показателите им при ниски температури не са добри. Това създава проблеми в страни с умерен и студен климат.
Биогорива може да се произвежда и от синапено, царевично, бадемово, ленено, маково и сусамено масло. Посочените масла не изчерпват алтернативните варианти, тъй като интересът към биогоривата непрекъснато расте, провеждат се многобройни изследвания и се откриват нови суровини, подходящи за производството му.
Освен растителни мазнини, за производство на екологично гориво се използват и животински. Не е изключение говежда лой, свинската мас и рибни масла да се прилагат в производството на биодизел. За задвижване на превозни средства се употребяват дори суровини като отпадъчни масла от ресторанти.
energyonline.bg
