Центърът за изследване на демокрацията е разработил по модел на Европейската комисия три сценария за бъдещото развитие на сектор енергетика до 2050 г. Така първият сценарий „Без цел“ – отразява изпълнението на съществуващите енергийни политики, включително изпълнението на целите на ЕС за възобновяема енергия до 2020 г., и изграждането на всички електроцентрали, включени в официалните документи за планиране, съчетано с повишаваща се цена на въглеродните емисии, но без целите на намаляването им към 2050 г.

Сценарий „Декарбонизация“ – отразява дългосрочната стратегия за намаляване на емисиите на въглероден двуокис с 96,7% в съответствие с целите на ЕС за намаляване на въглеродните емисии на електроенергийния сектор като цяло до 2050 г., дължащо се на нарастващата цена на квотите за емисии и силната държавна подкрепа за ВЕИ.

Сценарият „Забавена декарбонизация“ включва първоначално изпълнение на настоящите национални инвестиционни планове, последвани от промяна посоката на политиката след 2030 г. Това води до реализиране на почти същата цел за намаляване на емисиите през 2050 г. като при сценария декарбонизация.

Резултатите от моделирането за България показват, че при сценариите с амбициозна цел за декарбонизация и съответните схеми за подпомагане на ВЕИ страната ще има енергиен микс от 53%-54% ВЕИ до 2050 г., предимно базирани на слънчева и вятърна енергия, както и ВЕЦ.

Сценарият „Декарбонизация“ предполага още по-големи инвестиции от около 16,5 млрд. евро, но само около 4 млрд. евро държавна помощ за период от три десетилетия, поради по-бързото затваряне на въглищните централи.

Увеличаващите се цени на въглеродните емисии, въглищата и природния газ ще доведе до увеличение на цените на едро на електроенергията в България от средно 34 евро на МВтч през 2016 г. до над 74 евро на МВтч.

При тази проектирана усреднена цена на електроенергията през 2050 г. въвеждането в експлоатация на нови ядрени мощности би било неоправдано, тъй като единичната цена на електроенергията, която би позволила проектът „Белене“ да покрива разходите си, е поне 80 евро/МВтч. Поради бързо покачващите се цени на въглеродните емисии, въглищните и лигнитните мощности ще бъдат изведени от пазара при всички сценарии.

В анализа се посочват следните последици за енергийната сигурност. Декарбонизацията на електроенергийния сектор носи значителни последствия за българската енергийна сигурност, които оказват сериозно влияние върху дългосрочната политическа рамка за сигурността на доставките и достъпността на енергията.

Резултатите от модела SEERMAP показват, че най-евтиният начин за декарбонизиране на електроенергийния сектор в България би бил замяна на остарелите въглищни електроцентрали с възобновяеми енергийни източници – предимно вятърни и соларни централи.

Според анализаторите при всички сценарии разходът на домакинствата за електроенергия като дял от доходите им, ще се удвои средно до около 8,5% през 2050 г.
Това представлява значителен риск за увеличаване на енергийната бедност в страната. Това обаче би трябвало да се компенсира от икономическия растеж. При сценария „Декарбонизация“ и нивото на БВП е средно около 2% по високо към 2050 г. в сравнение с базовия сценарий за икономическо развитие на страната.

dnes.bg