Без концептуални промени в наредбите за Енергийна Ефективност не може да се постигне качествена промяна
Браншовите организации в строителството са убедени, че без концептуални промени в наредбите за Енергийна Ефективност не може да се постигне качествена промяна.
На 7-ми март в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия бе проведена „Кръгла маса за открито професионално обсъждане на предложенията за изменения на съществуващата нормативна уредба за енергийна ефективност на сградите”. Организатори на кръглата маса бяха Камарата на архитектите в България (КАБ), Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект, сдружение Информационна група Пасивни сгради България и Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС). Събитието бе продиктувано от широкия интерес и противоречиви мнения, които предизвикаха проектите за промени в наредбите за Енергийна Ефективност в професионалната гилдия и браншовите организации от началото на годината.
Кръглата маса предизвика голям интерес със значително по-голям брой участници от очакванията на организаторите. На събитието участваха специалисти от различни сфери и професии на строителния бранш – изявени архитекти, строителни инженери и други проектанти; представители на големи строителни и търговски компании; преподаватели от УАСГ и много други. На срещата присъстваха и експерти от Министерство на инвестиционното проектиране (МИП) като отговорен държавен орган за дискутираните нормативни промени. Поканен бе и Оливър Раф – директор на Европейския институт за енергийните характеристики на сградите в Брюксел.
Във всички страни от Европейския съюз се осъществява обновяване на нормативните уредби за енергийна ефективност на сградите. Основна цел на новата нормативна уредба е въвеждането на национално определение на новия стандарт “почти нулевоенергийна сграда” и план за неговото окончателно внедряване до 2020 г. Бъдещите промени в наредбите се очаква да окажат съществено влияние върху проектантската и строителната практика през следващото десетилетие.
Преди същинското обсъждане бяха представени три встъпителни изказвания. Арх. Георги Николов от ИГ Пасивни сгради България изложи възможностите на проектите за промени в наредбите и очакванията на обединените организации като пряко засегнати страни от бъдещите промени. Арх. Николай Гълъбов от КАБ говори за „почти нулевоенергийните сгради” в контекста на устойчивото развитие, а Оливър Раф представи добри практики за хармонизиране на държавни нормативни уредби за „почти нулевоенергийни сгради” в страни от Европейския Съюз.
