България харчи 6 млрд. лева за гориво годишно, електромобилите стават 10 000 до няколко години
До три-четири години в България трябва има около 10 хиляди електрически автомобила. Такава е целта на българската Асоциация на електрически превозни средства по думите на председателят й Мартин Заимов. На конференция „Smart City – модел на устойчиво местно развитие” в София Заимов съобщи, че в България годишно се изразходват 5,9 млрд. лева за гориво за придвижване. В Европейския съюз разходите през миналата година са били 210 млрд. евро. На форума екоминистърът Нона Караджова обяви, че еврофондовете за следващия програмен период в областта на околната среда ще бъдат насочени към подобряване на качеството на въздуха в България.
По думите на Мартин Заимов около 80 на сто от средствата за гориво отиват за това да се върти двигателят, а не да се извършва реално движение, което е показателно за ниската ефективност на този вид транспорт. Затова дори и по-скъпи, електромобилите са по-ефективни заради по-ниската цена на електроенергията и по-ниските разходи за поддръжка, тъй като екологичните превозни средства имат три пъти по-малко части.
Разходите за електромобил близки до тези за кола на лизинг
Българската асоциация за електрически превозни средства си поставя за цел до няколко години да има 10 000 електрически превозни средства в България, обясни Мартин Заимов. „Месечният разход за един нормален автомобил на лизинг, например един таксиметров шофьор плаща от порядъка на 700-800 лева на месец. Това е горе-долу целият разход за един електромобил”, допълни той.
Мартин Заимов смята, че когато се говори за електромобилите, не трябва да се акцентира толкова върху инвестициите и проблема със съпътстващата инфраструктура, а за промяна на начина ни на живот.
Според Никола Газдов, който ръководи фирма, подготвяща изграждането на между 8 и 15 зарядни станции до края на 2012 година, трябва да се изчисти въпросът за статута на тези станции.
Зарядните станции – сгради или градско обзавеждане
Газдов обясни, че към момента все още няма недвусмислено тълкувание на въпроса дали зарядните станции за електромобили са т.нар. градско обзавеждане или пък са строеж.
„Защото ако приемем, че една зарядна станция е сграда, то тогава важат едни процедури, които биха означавали, че изграждането на такива станции в България би било възможно едва след няколко години. Това е свързано със сложни процедури по промяна на устройствения план на столицата и концесионни процедури на площта, която е необходима за тези станции. Ако обаче направим логичното съждение, че едни телефонни кабинки, които са аналогични и са третирани по коренно различен начин, то разчитаме, че при наличието на сериозна воля и в общината, и в правителството, то тези промени ще се случват”, коментира той.
В рамките на форума от екоминистерството за пореден път обявиха, че използването на твърдо гориво за отопление през зимата е сред най-големите проблеми на общините. Досега две трети от общините, в които има наднормено замърсяване с фини прахови частици, са предали в МОСВ програми за преодоляване на проблема.
Чистотата на въздуха – акцент в еврофинансирането от 2014-та.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова посочи, че подобряването на качеството на въздуха ще бъде сред приоритетите, за които ще искаме еврофинансиране пред следващия програмен период от 2014 година.
„Усилията трябва да бъдат насочени към енергийна ефективност, устойчив градски транспорт, подмяна на горивната база и централизирано отопление. Ефектите са многобройни, освен това, което е най-ценнто – здравето на децата ни и доброто качество на околната среда, особено на въздуха. Към това ориентираме европейските фондове за следващия програмен период. Докато този програмен период в околната среда приоритет бяха депата за отпадъци, пречиствателните станции, най-големият акцент за следващия период ще бъдат именно централизирано отопление, подмяна на горивната база, енергийната ефективност на сградите”, категорична е екоминистърът.
Освен, че намалява разходите за енергия санирането на сградите осигурява и работни места, подчерта министър Караджова. Според нея проблем е липсата на активност и организация сред българите за въвеждането на енергоспестяващи технологии. Екоминистърът напомни, че по линия на Европейския съюз са били осигурени 500 млн. лева за проекти, свързани с енергийната ефективност.
