България не участва в нито една евро-инициатива за умни градове
Умните градове се правят от умни хора. Те използват наличните нови технологии, за да развиват градовете мъдро, така че да създават една по-благорпиятна за живеене среда за хората. У нас обаче не подхождаме никак умно: избягваме всички европейски инициативи за умни градове. Това посочи Румен Николов от ФМИ към СУ днес по време на форума „София – умен и иновативен град“.
Умният град не е някаква немислима фантазия от бъдещето. По-скоро това означава хората да могат да работят дистанционно – тоест да се местят не хора, а данни, отпадъците да се управляват ефективно и оползотворяват максимално, транспортът да е екологичен и бърз, сградите да са енергийно ефективни. За да се постигне това е нужно да има визия. У нас обаче визия няма, смята Николов.
Европа развива множество инициативи за въвеждането на умни градове. „Smart cities and communities” е една от най-популярните, но България, уви, не участва в нея, посочи Николов.
Друга инициатива предвижда пет проекта: умна мобилност, умна енергия, умно общество, умно здравеопазване, умно производство. И в тази инициатива България няма грам участие.
Тъжното е, че повечето от тези инициативи са подплатени с многомилионни бюджети, тоест България би могла да се възползва не само от технологично ноу-хау, но и от финансова помощ.
Нещо много важно за умните градове е да има изследователска дейност, инфраструктура и инвестиции, казва Николов.
