Да си поговорим сериозно за малките вятърни турбини: работят ли?
Често пишем за малки вятърни турбини – разни фирми по цял свят изобретяват подобни устройства за монтиране върху покриви, в дворове, върху каравани и др. Много от тях в действителност никога не се появяват на пазара. За други се знае, че тези, които с ги рекламирали, са отишли в затвора. За масовия потребител това са просто още едни модни „зелени“ джаджи, които се правят повече за имидж, отколкото за някаква полезна цел. Изследванията сочат, че повечето малки вятърни турбини работят при ефективност, която е под половината от номинала им.
Най-големият проблем е турбуленцията. Вятърът в близост до земята „подскача“ наоколо, удря се в стени и прегради, променя посоката си. А вятърните турбини се нуждаят от хубав вятър – такъв, който духа гладко, равномерно. Такъв вятър не може да се намери на 10 метра височина. Може да се намери на най-малко 20 метра, а най-вече над 25 метра.
Много от тези малки турбини са направени мо „модела Савониус“, който изглежда така, сякаш двете половинки от един разполовен варел за скрепени една с друга с разминаване. Те са евтини, но не много ефективни, тъй като половината от турбината блокира вятъра, докато другата половина го улавя. Те постигат едва около 40% ефективност в сравнение с турбините с хоризонтала ос и създават огромно количество турбуленция.
Още по-малко ефективни са конструкциите с множество перки, като например някои наскоро рекламирани „вятърни дръвчета“, тъй като вятърът, преминал през една турбина, става турбулентен, преди да достигне останалите. Смущения се получават и при комбинирането на соларни панели с перки. При хибридните системи соларните ламели смущават въздушните потоци, стойките усилват турбуленцията, а докато панелите трябва да гледат на юг, витлата трябва да са с лице на запад, защото преобладаващите ветрове са западни.
Има много турбини, които се монтират по сградите само, за да отправят послание: „ние сме зелени“. Говори се, че един разработчик на грозна сграда в Лондон поискал монтирането на вятърни турбини на покрива и обещал да ги захранва с ток, само и само да се въртят. Все пак архитектът отказал тази безумна идея.
Ветрогенераторите с вертикална ос доскоро се рекламираха като по-разумна алтернатива, но експертите са на мнение, че и при тях има проблеми. „Покривните инсталации са твърде малки, за да са ценово ефективни, а вятърът при тях е твърде турбулентен, за да може да се улови ефективно“, казва Алекс Уилсън. По-големите инсталации пък генерират твърде много шум и вибрации, които се предават по конструкциите на сградите, добавя специалистът.
С две думи, технологията на малките и покривните вятърни турбини е все още слабо ефективна и твърде незряла, затова трябва да гледаме на тези новини с едно наум. Това, разбира се, не означава да ги отхвърлим – просто трябва да признаем проблемите и да следим как се развива технологията.
