Дигитализацията навлиза и в сградните технологии

Дигитализацията навлиза и в сградните технологии

Централна нервна система за сградите

Свързани, енергийно самодостатъчни, адаптивни и преди всичко умни – така ще изглеждат сградите на бъдещето. Бързото навлизане на дигитализацията в сградните технологии скоро ще превърне тази визия в реалност.

Независимо дали става дума за автомобилна промишленост, медии, развлекателна индустрия, финансови или фармацевтични продукти, цифровата трансформация е обхванала почти всеки сектор и започва да променя пазарите, създавайки нови конкурентни и бизнес модели. Сега дитигализацията навлиза и в сградните технологии, коренно променяйки начина, по който сградите ще бъдат планирани, изграждани, използвани и в крайна сметка управлявани.

Потенциалът на цифровизацията е огромен, дори ако се вземе предвид само  потреблението на енергия. Сградите са отговорни не само за над 40 на сто от световното потребление на енергия и по-голямата част от емисиите на CO2, но те генерират и едни от най-големите разходи за компаниите. Оперативните разходи съставляват почти 80% от общите разходи през целия жизнен цикъл. Поради тази причина ефикасното, автоматично следене и контрол на осветление, вентилация, отопление и системи за сигурност е важен инструмент. В новото строителство това вече се превръща в реалност. Но истинската революция се случва зад кулисите.

Дигиталният близнак
За разлика от днешната масова практика на планиране на работните процеси, след като строителството вече е започнало, Building Information Modeling (BIM) е съсредоточено върху планирането на цялата сграда с всички нейни аспекти наведнъж и последващо симулиране, изпитване и, ако е необходимо, внасяне на корекции в един виртуален модел на данните. Това позволява лесно да се отстранят грешки и несъответствия в софтуера, вместо да се налага това да става на строителната площадка, където процесът е много по-труден. По същество сградата е построена на два пъти: първо на компютъра (виртуално) и след това в реалния свят (физически). Това се нарича „дигитален близнак“.

Тъй като планирането на различните аспекти се извършва едновременно, възможно е да се създадат координирани мултидисциплинарни решения. В миналото това бе трудно да се постигне. Виртуалното планиране и използването на общ модел на данните позволява ранна проверка дори на детайлни варианти, за да се оптимизира сградата. Какъв ефект ще има изборът на конкретен вид фасада върху разходите за строителство и инвестициите, както и за поддръжката, почистването и удобството за потребителя по-късно? Как допълнителна врата ще се отрази на бъдещите сценарии за евакуация, на комфорта и отоплителните разходи? Ако на тези въпроси може да се отговори, преди да е започнал строежът, това позволява строителните проекти да станат по-рентабилни и устойчиви, а сградите да бъдат управлявани по-безопасно, удобно и ефективно.

Ползите от облачните изчисления
В миналото едно цялостно информационно моделиране на сградата се проваляше, защото техническите изисквания не можеха да бъдат изпълнени. Изчисленията в облака (т.нар. cloud computing – практически неограничена изчислителна мощност и капацитет за съхранение, както и непрекъсната наличност на мрежи и крайни устройства) премахна пречките, които преди правеха изпълнението трудно. Поне на теория. Масовото му възприемане все още е затруднено от фрагментарността на различните сектори, обхващащи множество заинтересовани страни с различни интереси. Фирмите и хората, които работят по отделните процеси или елементи в рамките на една сграда,  традиционно действат самостоятелно. Тясната координация чрез BIM е нова концепция и изисква персонализирани технологични стъпки и бизнес модели. Други ограничаващи фактори включват сравнително високите разходи за закупуване на подходящи системи, липсата на стандарти и интерфейси, както и на факта, че само няколко производители към днешна дата са в състояние да предоставят съвместими с BIM данни за своите компоненти. В допълнение настоящите практики за възлагане на проекти са такива, че „цифровото“ планиране и симулация обикновено нито са бюджетирани, нито отразени в графиците. Въпреки това все по-голям брой обществени строителни и инфраструктурни проекти изискват BIM, а на ниво ЕС решението за въвеждането му вече е факт.


Вижте също...