pixel

До 2 млн. лева кредит за енергийна ефективност и зелена икономика

2 млн. лева е максималният размер на финансовата помощ, която малкият и среден бизнес у нас може да получи за подобряване на енергийната ефективност на своята дейност, намаляване на енергоемкостта на производствата си, на енергийните разходи за отопление и вентилация, включително и приложението на възобновяеми енергийни източници за собствени нужди (соларни, геотермални, термопомпи). Тези средства могат да бъдят получени като безвъзмездно финансиране, ако се кандидатства с проект  по схемата за енергийна  ефективност и зелена икономика. Тя е част от ОП „Конкурентоспособност”, чийто управляващ и договарящ орган е Министерство на икономиката енергетиката и туризма (МИЕТ).

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по тази схема е почти 300 млн. лева, като процентът на персонално отпусканите средства (интензитетът) може да достигне 50%, в зависимост от размера и сложността на енергоспестяващите проекти.

В инициативата участва и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която предоставя още 150 млн. евро под формата на кредити (заемно финансиране), за които може да се кандидатства засега в шест български търговски банки. Изискването е всеки кандидат да докаже, че притежава 80% от стойността на проекта. Средствата могат да са от собствен ресурс, кредит или комбинация от двете, като не се допуска участието на партньорски или свързани помежду си фирми.

Процедурата стартира на 28 юни 2012 г., като всеки проект може да продължи до 1 година, и периодът се определя от кандидатстването до завършването на проекта. Крайният срок за подаване на проектни предложения по програмата е 31 октомври 2013 година.

Представянето на програмата започна с лятна информационна кампания, провела се през м. юли в седем града на България, в която взеха участие близо 700 представители на фирми, експерти, консултанти по проекти др.

Очакванията на експертите по програмата са в нея да се включат около 1000 предприятия и фирми, като броят на сключените договори да достигне 750.

Ефективно производство или енергиен одит

Всяка фирма, която иска да кандидатства за финанасиране по тази програма, е необходимо да разгледа вариантите за повишаване на енергоефективността на производството и сградния фонд, и отчете потреблението на енергия за отопление и вентилация.

Освен критерия за наличност на 80% от проектните разходи, фирмите трябва да попадат в категория микро-, малки и средни предприятия и търговски дружества с численост на персонала под 250 души, и да упражняват дейност в определен списък от икономически сектори, изключващ земеделски производители и някои специфични отраслови дейности.

Два типа проекти могат да представят кандидатите – технологични и проекти с енергийно обследване. Те се различават по своята сложност и обем. Технологичните проекти са лесни и малки проекти, при които може да се кандидатства за ново енергоефективно оборудване и материали,  включени в конкретен Списък на допустими категории материали и оборудване, обозначен като LEME (от англ. List of eligible material and equipment ). Към него има и списък с производители и доставчици, който би могъл да се допълва, като кандидатът за включване в списъка трябва да е производител или доставчик на идентични на посочените материали и оборудване.

Проектите с енергийно обследване са по-големи и по-сложни проекти, основаващи се на препоръките от извършен енергиен одит.

Инвестиции с минимална помощ

Технологичните проекти обикновено попадат в графа „минимална помощ” и включат прилагане на ново оборудване за енергоефективно отопление, вентилация или осветление, както и внедряване на ВЕИ и когенерационни инстарации за климатизация за собствени нужди, без употреба на фотоволтаични панели.

 Сред най-често срещаните проекти за ОВК инсталации са:
– Закупуване на нов ефективен газов котел за подмяна на стария на въглища.
– Инсталиране на инфрачервен газов отоплител с цел осигуряване отоплението на ограничен брой работни места вместо на целия производствен цех.
– Преминаване от стара вентилационна система без система за контрол към модерна система, оборудвана с вентилатори с честотно регулиране.
– Инсталиране на съвременна система за производство на компресиран въздух (включително системи за управление, рекуперация на топлината и др.) за подмяна на стара система с високи загуби.
– Инсталация за комбинирано производство на топлина и електрическа енергия.
– Топлообменник и система за рекуперация на топлина за производствения процес.
– Котли за покриване на собствените нужди от топлина и пара.

Допустими са и проектите за инвестиции в комбинирано производство на топлина и електроенергия (когенерация) или преминаване на друг вид гориво. Особен интерес представляват проектите за въвеждане в експлоатация на системи да отопление и вентилация от възобновяеми източници, като например  соларните системи  за отопление на помещения и подгряване на вода или флуиди, за геотермална и термопомпи. Експертите уточняват, че не се включват фотоволтаици или други източници за добив на електрическа енергия, с цел намаляване на производствените разходите.

Към инвестициите с минимална помощ попадат и проектите за извършване на строително монтажни работи (СМР), водещи до намаляване на енергоемкостта на съществуващия сграден фонд.  Интересен казус е например  закупуването  на прозорци, които попадат в списъка с финансирано оборудване. Довършителните дейности след поставянето им обаче, не са обект на финансиране.  По време на информационната лятна кампания, експерти от икономическото министерство обещаха да се преразгледат условия по този въпрос.

Освен прозорци, в списъка с материали попадат и други  енергийноефективни изолационни материали –  фасадна изолация, изолация на стени и покриви и други.

Енергиен одит на стойност до 20 000 лева

20 хиляди лева е максималният размер на сумата, която се отпуска безвъзмездно за енергийно обследване на тази част от производствената система, която касае предвидените инвестиции, а не на цялото произвоство. Целта му е да потвърди, че с вложените инвестиции ще се постигнат поне 10% енергийно спестяване. Изпълнението на одита е задължително само за проекти, свързани с инвестиции, които не са включени в Списъка на допустими категории материали и оборудване.

Енергийният одит се извършва единствено съобразно образец на програмата, приложен към процедурата по Приложение Х от насоките за кандидатстване. Той  може да се изпълни  както от одобрени по програмата и обучени сертифициращи одитори, така и от всяко лице, вписано  в публичните регистри по чл. 23, ал. 4 (за сгради) и чл. 34, ал. 4 (за промишлени системи) от Закона за енергийната ефективност.  Има разлика между енергийния одит по програмата и одита за енергийна ефективност с цел получаване на енергиен паспорт, уточняват еспертите.

Енергийният одит следва да се извърши преди подаване на проектното предложение пред Договарящия орган за първоначална оценка.

Финанасиране и изпълнение

Кредитната линия, предоставяна от ЕБВР, ще се обслужва от шест търговски банки  –  Алианц Банк България, ДСК Банк България, МКБ Юнионбанк, Прокредит Банк България, Райфайзен Банк България и Уни Кредит Булбанк. Тяхната роля е да дават потвърждение за платежоспособността на фирмите, които разполагат със собствен финансов ресурс. Уверенията за платежоспособност се издават след одобрение на проектното предложение от Управляващия орган. Фирми, които искат да получат кредит, ще трябва да си подсигурят становище от някоя от тези банки за кредитоспособността си за получаване на заемно финансиране, предоставето от ЕБВР.

Безвъзмездното финансиране може да се извършва на два пъти – авансово (20 %) и остатък, след успешното приключване на проекта, или само финално изплащане на средствата, след успешното приключване на проекта. Това означава, че всеки бенефициент трябва да разполага предварително със сумата за реализация на проекта.

Степента на финансиране (интендзитетът) зависи от вида на проекта, като  за технологично ориентираните проекти тя е 30%, а за тези с енергиен одит – 40%. Към тези проценти всеки кандидат може да получи допълнително 10%, ако по желание направи енергиен одит, или инвестира в комбинирано производство на топлина и електрическа енергия, включително и ВЕИ инсталациии за покриване на собствените нужди от топлина или премине на по-екологично гориво.

Новости в изпълнението на тази схема на финансиране е изборът на изпълнител преди подаване на проектното предложение. В изпълнението на програмата са включени двама асистенти – по проекта, който проверява техническото съответствие и по верификацията, който ще оценява изпълнението му.

Освен това, изборът на изпълнители на проекта ще се осъществява преди подаване на документите в договарящия орган – Главна дирекция „Европейски фондове за конкуренто-способност“. Изпълнителят трябва да е избран измежду най-малко трима кандидати, на база проведен  вътрешен открит избор, съгласно ПМС 55/12.03.2007г.

Ето какво сподели Велина Попова, гл. експет в „Европейски фондове за конкуренто-способност“, която ръководеше информационните дни за програмата.

Равносметката след кампанията през м. юли е, че потенциалните кандидати са много по-добре запознати и наясно с механизма на изпълнение на процедурата, етапа на подготовка и подаване на проекта, които са различни от другите процедури по оперативна програма „Конкурентоспособност“. Бизнесът определено има интерес към програмата, като някои споделят, че вече имат идеи и са започнали подготовката, така че вече се очакват и първите проекти.

Сред най-често задаваните въпроси са тези за типа на допустимите дейности и разходи по процедурата, ролята на енергийния одит за проекта и от кого може да се извърши той. Доста подробно бяха обяснени стъпките и документите за подготовка на самото проектно предложение, и участието на двамата асистенти по проекта. ВМинистерството се обмислят различни варианти за следващата информационна кампания, като едно от решенията е тя да включва и други региони. Предвижда се в нея да се включат и технически лица, компетентни да дават становище по енергийния одит, както и по Списъка на допустимите материали и оборудване.   

Практически въпроси
По време на информационната кампания се обсъждаха много практически въпроси, свързани с интереса на фирмите,  желаещи  да кандидатстват по програмата.

Един от интересните въпроси, е свързан с инсталирането на когенерация за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, и вариантите за изчисляване на енергийната им ефективност. От съществено значение при тях е постоянният отоплителен товар, който осигурява проектната работа на двигателя и генератора. Според специалисти, с помощта на Когенерация (CHP) може да се реализират около 40% икономия на използваното гориво. Когенерациите са в списъка на неопроизводствено оборудване по програмата, като допустими горива са природен газ или дизел, без ВЕИ.

Напоследък активно се разработват така нар. тригенерационни схеми, които позволяват оползотворяване на част от високотемпературните (до 150° C) газове за хладопроизводство в климатични и промишлени инсталации с абсорбционни, сорбционни и/или компресорни термомашини. Те повишават постоянния отоплителен товар, увеличават инсталираната мощност и времето на използваемост на когенератора.

Варианти за намаляване на енергопотреблението при системите за сгъстен въздух
Един от вариантите за намаляване на енргоемкостта на производството, с приложение на технологичен проект, е  при употребата на компресорни инсталации за сгъстен въздух.

Компресорна система от винтов компресор, въздушен ресивер, фреонов изсушител и 2 филтъра

Сгъстеният въздух е форма за акумулиране на енергия, която се използва за задвижване на различни машини и оборудване. Освен това той е и основен компонент на редица технологични процеси, който е незаменим на места, където директното електрическо задвижване е опасно или непрактично. Сгъстеният въздух се пренася до консуматорите, където се отдава енергията, като въздухът се разширява отново до атмосферно налягане. В процеса на сгъстяването и последващото охлаждане на газа до температурата на околната среда, се отделят топлина и влага. Според специалисти, при работата на един компресор може да се загуби  до 90% топлина. Тази топлина може да се оползотвори ефективно за отопление и загряване на вода за собствени нужди в производството. Влагата също може да се контролира, тъй като при работа на компресорите често възникват проблеми с тръбопроводите (корозия) и използваното оборудване.

Според инж. Трифон Трифонов, специалист по пневматика и хидравлика, подобряването енергийната ефективност на системите за производство и разпределение на сгъстен въздух в много от българските производства се  свързана именно с износването на тръбопроводните мрежи за разпределение на сгъстения въздух. Експлоатацията на системата в неоптимален режим също често срещана сред фирмите, използващи компресорни инсталации.

Инж. Трифонов има свои разработки и изчисления за разпределението на сгъстения въздух, с цел намаляване на загубите от енергия, предизвикани от неправилен избор на компресор, проект на схемата и най-вече при определяне на потребностите от сгъстен въздух, както и на зависещата от нея производителност на компресора. Специалистът конкретизира и общите критерии за постигане на енергийно ефективни компресорни системи: електронно наблюдение и управление на утечките на сгъстен въздух в цялата  компресорна инсталация; утечки на сгъстения въздух < 10% и пад на налягането < 10%.

Многогодишният производствен опит на инж. Трифон Трифонов му дава възможност да консултира избора на оборудване, съобразно изискванията на програмата. Системите за управление на системи за сгъстен въздух попадат в списъка с материали и оборудване, допустими за финансиране.

На сайта на програмата www.beeciff.org също са поставени  практически въпроси, отговори на които се дават от компетентните технически лица.

Може да харесате още...