ЕК представи Пътна карта за енергeтиката до 2050 г.

Европейската комисия представи днес Пътната карта за енергетиката до 2050 г., която отговаря на въпроса как да се постигне конкурентоспособен енергиен сектор с ниски въглеродни емисии без нарушения в енергийните доставки и без влошаване на конкурентоспособността. Въз основа на анализа на няколко сценария, в документа се описват последствията от енергийна система без въглеродни емисии и политическата рамка, необходима за изграждането й. Това би позволило на държавите-членки да направят необходимия избор на източници на енергия и да създадат стабилен бизнес климат за частни инвестиции, особено в периода до 2030 г., се казва в официалното съобщение на ЕК.

Комисарят по енергетика Гюнтер Йотингер заяви: „Само нов енергиен модел може да направи системата ни дългосрочно сигурна, конкурентоспособна и устойчива. Сега имаме европейска рамка за предприемането на необходимите политически мерки с цел да се осигурят правилните инвестиции.“

Анализът се основава на илюстративни сценарии, създадени чрез различни комбинации между четирите основни пътя за значително намаляване на въглеродните емисии (енергийна ефективност, възобновяеми източници, ядрена енергия и улавяне и съхраняване на въглерод). Малко вероятно е някой от тях да се реализира, но всички сценарии показват ясно редица варианти от типа „без съжаление“ за идващите години. Пътната карта за енергетиката до 2050 г. посочва редица елементи, които при всички случаи ще имат положително въздействие и по този начин ще определят ключови резултати като:

    Значителното намаляване на въглеродните емисии в енергийната система е технически и икономически постижимо. Всички сценарии за значително намаляване на въглеродните емисии позволяват постигане на целта по отношение на емисиите и може в дългосрочен план да се окажат по-изгодни от настоящите политики.
Енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия са от решаващо значение. Независимо от конкретно избрания енергиен микс, за постигането на целевите нива на въглероден диоксид за 2050 г. са необходими по-висока енергийна ефективност и значително повишаване на дела на енергията от възобновяеми източници. Сценариите показват също така, че електроенергията ще играе по-голяма роля, отколкото сега. Природният газ, нефтът, въглищата и атомната енергия също присъстват във всички сценарии в различни съотношения, като позволяват на държавите-членки да останат гъвкави при избора на енергиен микс, ако бъде бързо изграден вътрешен пазар с добри взаимовръзки.
Ранните инвестиции пестят разходи. Инвестиционните решения за необходимата до 2030 г. инфраструктура трябва да се вземат сега, тъй като изградената преди 30—40 години инфраструктура трябва да бъде заменена. Незабавните действия могат да спестят по-скъпо струващи промени след двадесет години. Енергийната еволюция на ЕС така или иначе изисква модернизация и много по-гъвкава инфраструктура, като например трансгранични междусистемни връзки, „интелигентни“ електропреносни мрежи и модерни нисковъглеродни технологии за производство, пренос и съхранение на енергия.
Овладяване на повишението на цените. Направените сега инвестиции ще проправят пътя за най-добрите цени в бъдеще.  До 2030 г. цените на електроенергията със сигурност ще се повишават, но след това могат да паднат благодарение на по-ниските разходи за доставка, политиките за пестене на енергия и подобрените технологии. Разходите ще бъдат компенсирани от големия обем устойчиви инвестиции, които ще навлязат в европейската икономика, от свързаните с тях работни места на местно ниво и от намалената зависимост от внос. Всички сценарии водят до значително намаляване на въглеродните емисии без съществени различия в общите разходи или в сигурността на доставките.
Необходими са икономии от мащаба. В сравнение с паралелните национални схеми, един европейски подход ще доведе до понижаване на разходите и сигурни доставки. Това включва общ енергиен пазар, чието изграждане трябва да завърши до 2014 г.

Целта на пътната карта е да се постигнат целите за понижаване на въглеродните емисии до 2050 г., като същевременно се подобри конкурентоспособността и сигурността на доставките за Европа. Държавите-членки вече планират национални енергийни политики за бъдещето, но е необходимо да обединят усилия за координиране на дейностите си в една по-широка рамка. През следващите години пътната карта ще бъде последвана от други инициативи в специфични области на енергийната политика, като от догодина се започне с предложения за вътрешния пазар, енергията от възобновяеми източници и безопасността на атомните електроцентрали.

През март 2011 г. ЕК публикува пътната карта за значително намаляване на въглеродните емисии за цялата икономика. Бяха анализирани всички сектори — производството на електроенергия, транспортът, битът, промишлеността и селското стопанство. Комисията понастоящем изготвя и секторни пътни карти, последната от които е пътната карта за енергетиката до 2050 г., съсредоточена върху целия енергиен сектор.

Пътната карта за енергетиката до 2050 г. е достъпна на адрес: http://ec.europa.eu/energy/energy2020/roadmap/index_en.htm