Експерт: Русия може да осъществи едновременно и „Турски поток“ и „Южен поток“
Русия може да построи едновременно „кратка“ версия на проектите „Турски поток“ и „Южен поток“, предвиждащи доставка на руски газ за Турция и Европа, като се заобикаля Украйна, смята старши научния сътрудник от Оксфордския институт за енергийни изследвания Katja Yafimava, цитирана от Trend.
“Подобряването на руско-турските отношения дава възможност преговорите по проекта „Турски поток“ да започнат отново, което е позитивен фактор. Смятам, че има добре перспективи за осъществяване на този проект примерно към 2020 г., не по-рано“, казва експертът за изданието.
По думите на Yafimava, първият участък от „Турски поток“, предназначен за доставка на газ за турския пазар по-скоро ще бъде построен.
В началото руският „Газпром“ планираше, газопроводът „Турски поток“ да се състои от четири разклонения с капацитет всяка от 15,75 млрд.куб м годишно (общо 63 млрд.куб м). Впоследствие беше прието решение за намаляване на разклоненията.
Строителството на втората част от „Турски поток“, предназначено ца експорт на природен газ през Турция за Европа е по-малко вероятно, тъй като Русия може да сметне, че турската страна ще играе твърде важна роля при транзита, смята още Yafimava. Освен това Европейската комисия също може да се обяви против строителството на второто разклонение от газопровода заради изострянето на политическите отношения между ЕС и Турция.
„Според мен, като допълнение към това само едно разклонение от „Турски поток“, може да бъде построен и един „съкратен“ участък от „Южен поток“ по дъното на Черно море до България с по-нататъшно включване към интерконектора Турция-Гърция-Италия (ITGI). Това ще осигури възможност за създаване на южен маршрут за експорта на руски газ за Европа“, казва още Yafimava.
Според нея Европейската комисия би могла да е готова за по-голямо сътрудничество в търсенето на решение за регулиране на въпроса за функционирането на „съкратената“ версия на „Южен поток“ на територията на ЕС, което ще осигури и възможността за намаляване на зависимостта на Южна Европа, в това число и на Италия от украинския транзит. Освен това при този вариант се запазва и част от транзита през Украйна.
Газопроводът „Турски поток“ трябваше да замени проекта за газопровода „Южен поток“, който трябваше да премине по дъното на Черно море и през България да се транспортира гориво за балканските страни, а също така за Унгария, Австрия и Италия. Русия се отказа от осъществяването на „Южен поток“ в края на 2014 г.
„Южен поток“ не стартира с осъществяване и поради това, че Европейската комисия отказа да предостави за проекта изключение от нормите на Третия енергиен пакет, който в частност предвижда, че един доставчик може да използва не повече от 50 процента от тръбопроводния капацитет, а останалият трябва да бъде предложен на търг.
През ноември 2015 г. проектът „Турски поток“ бе замразен, заради рязко влошаване на отношенията между Москва и Анкара след свалянето на руския самолет СУ-24 от турските ВВС. Турският президент Реджеп Тайп Ердоган изрази в писмо до руския президент Путин през юни 2016 г. съболезнования към семейството на загиналия пилот и съжаление за инцидента. След това започна постепенно затопляне на отношенията между страните. Русия и Турция заявиха през миналата седмица и за възобновяване на преговорите по „Турски поток“, както и за намерението за създаване на работна група по този проект.
