Eкстремните температури ще се отразяват и в бъдеще на енергопотреблението

Навсякъде по света през това лято екстремни метеорологични условия и продължителни горещи вълни регистрират рекорди. В Европа жегата порази даже северните страни, неподготвени за продължителни горещини, а в Испания и Португалия температурата достигна 48° C. В Япония температурите се задържаха над 30 градуса, след като Токио достигна най-високата си температура от 41° C в края на юли. А в Южна Корея 29 души загинаха от топлината в началото на август, след като температурите в Сеул достигнаха 111-годишен връх. Пекин също счупи 50-годишния си топлинен рекорд през юни.

Разбираемо, това доведе до търсене на средства за охлаждане. Последните данни от Франция показват, че продажбите на битови вентилатори през юли са се увеличили с 125% спрямо миналата година, а продажбите на климатици са скочили с близо 200% в сравнение с 2017 г. В Монреал климатиците по магазините свършиха по време на продължителната горещина през юли. И в Индия производителите на климатици очакват продажбите през тази година да достигнат двуцифрен ръст, тъй като нарастващите доходи на домакинствата, съчетани с високите температури, водят до по-голямо търсене на охладителни продукти.

Това нарастващо търсене е част от една важна световна нововъзникваща тенденция: нарастващата нужда от уреди за охлаждане, и по-специално климатици. Охлаждането е най-бързо растящият консуматор на енергия в сградите, а климатиците и електрическите вентилатори вече съставляват около 10% от цялата световна консумация на електроенергия. Това е една от най-критичните точки в енергетиката днес – до 2050 г. търсенето на уреди за охлаждане вероятно ще се утрои.

Неотдавнашен доклад на Международната енергийна агенция (IEA) за бъдещето на охлаждането обяснява защо това е сериозна дилема: по-големият достъп до необходимите охладителни услуги е нещо добро, но той поражда голям натиск върху енергийните системи, ако не се вземат мерки за по-ефикасни системи за охлаждане в световен мащаб.


Вижте също...