Енергиен мениджмънт на предприятията – условие за добро планиране и бизнес

Икономията на енергия е един от глобалните проблеми за решаване в съвременния свят, а енергопотреблението на индустриалния сектор у нас е два пъти по-високо от средното за страните в ЕС. Това е показател за изключителната необходимост от въвеждане на мерки за намаляване на енергийните разходи, което в условията на икономическа криза би повлияло за стабилизиране на българските предприятия и фирми-производители. Българската индустрия е отговорна за приблизително 39% от енергийното потребление, а създава около 26% от брутния вътрешен продукт. Затова активизирането на дейностите по енергийна ефективност в индустрията е от изключително значение за намаляване енергоемкостта на брутния вътрешен продукт (БВП) и повишаване конкурентноспособността на бизнеса.

Конкретните стъпки при анализа на енергийните ресурси в индустрията и пътищата за реализирането на мерките по енергийна ефективност бяха дискутирани по време на Втората годишна конференция на тема „Енергиен мениджмънт на предприятията”, организирана от „Юкономикс”.

Енергиенният мениджмънт е свързан с управление и планиране на енергийните и ресурсни разходи. В него се включват комплекс от инженерни и икономически принципи за контрол и управление на разходите за отопление, като целта е да се осигури микроклимата в сградите или качеството на произвеждания продукт с минимални разходи за енергия и предотвратяване на замърсяването на околната среда.

България цели да намали енергийната интензивност на БВП с 50% през следващите десет години спрямо равнището от 2005 г., а това не би могло да стане без спешни мерки за енергийна ефективност, намаляване на емисиите парникови газове както и сигурни доставки на енергийни ресурси, включително и от ВЕИ.

За разлика от правителството някои енергийни експерти не са така сигурни в постигането на индикативните цели.

До 2020 г. няма да успеем да постигнем обещаното повишаване на енергийната ефективност, коментира Богомил Манчев, председателят на БУЛАТОМ и управител на „Риск Инженеринг” АД. За съжалениe, местните ресурси на страната ни се свеждат до наличност на определени количества въглища, а газ и нефт няма. Няма достатъчно ресурс и за водни централи. Според г-н Манчев 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ Козлодуй са необходими, но не сега, а през 2020 г. Нужна ни е базова енергетика, в която основна роля да играят балансиращи групи, създадени от търговци, не от оператори. България е електроенергийна държава и затова трябва да има сигурни източници на енергия, допълни експертът.

Норми за енергийно обследване
Съгласно Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) обследванията за енергийна ефективност са задължителни за всички индустриални енергопотребители, консумиращи над 3000 MWh годишно, за останалите са препоръчителни.

Обследването за енергийна ефективност на промишлени системи се определя с Наредба № РД-16-346 от 2 април 2009 г., която е част от ЗЕЕ. Тя определя показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на промишлени системи, условията и реда за извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи.

Допълнение към Директива 2002/91/ЕО за енергийната ефективност на сградния фонд въвежда задължителна периодична инспекция за енергийна ефективност на водогрейни котли и климатични инсталации в сгради.

Последните промени в Директива 2002/91/EО за енергийните характеристики на сградите намалява границата от 1000 на 500 кв. метра РЗП за сградите, които подлежат на обследване и управление на енергийната ефективност. За България засега остава в сила настоящата Наредба за енергиен одит и енергийно сертифициране на сгради, което е задължително за всички обществени сгради с обитаема площ над 1000 кв. метра РЗП.

Собствениците на предприятия не са склонни да инвестират в мерки за енергийна ефективност, категорична е г-жа Севдалина Джабарска, управител на „Енерджи Сейвинг”. Собствениците на компании не са мотивирани да го направят, защото не разполагат с необходимия финансов ресурс за това, особено в условия на икономическа криза. От друга страна те нямат сигурност в законодателната система, и най-вече липсва достатъчно информация за това защо са длъжни да го направят.

Според г-жа Джабарска разхищението на енергия в предприятията най-често се дължи на неправилен мениджъмънт, остаряло оборудване и в повечето случаи – липса на уреди за отчитане на консумацията на енергия.

Начини за финансиране

Два са начините за постигане на енергийна ефективност в индустриалния сектор, според инж. Пламен Граматиков (на снимката), Международен eксперт по енергийна ефективност на ЕВБР (Европейската банка за възстановяване и развитие):
– намаляване на енергийните загубите в производството и в сградите;
– и(или) замяна на енергоизточниците с по-икономични (с по-високо КПД, ВЕИ инсталации и т.н).

Със стартирането на новата кредитна линия на ЕС/ЕБВР за финансиране на проекти, свързани с енергийна ефективност в България и Румъния, 15%-ни грантови плащания станаха достъпни за българския бизнес. Оторизираният от ЕБВР консултант „ЕнКон Сървисис” ООД работи по две кредитни линии за енергийна ефективност, КЛЕЕВЕИ (за енергийна ефективност на индустриални обекти и възобновяеми енергийни източници) и КЛЕЕ за енергийна ефективност на производствени и индустриални предприятия. С помощта на безплатната техническа помощ на консултантите по проекта КЛЕЕВЕИ са реализирани 162 проекта, като 64 са за енергийна ефективност.

Продължението на Кредитна линия КЛЕВЕИ е до 30 юни 2011г., като компаниите от частния сектор имат възможност да получат кредитиране до 2.5 милиона евро, а гранта е от 10 до 15% при успешно реализиран проект.

Втората кредитна линия за енергийна ефективност (КЛЕЕ) е предназначена за проекти по енергийна ефективност в индустрията за частни фирми, като за България са предвидени 20 млн. евро. Грантът сега е намален от 20 на 15%.

Безплатната техническа помощ включва:
– Разработване на енергиен одит и бизнес план;
– Предварителен анализ на кредитоспособността на проекта, който се проучва от финансиращата банка;
– Извършване на мониторинг на изпълнението на проекта.

По кредитната линия КЛЕЕ вече има реализирани 13 проекта в България.

Важно е да се знае, че изпълнението на дейностите по проектитe и за двете кредитни линии се проверява от независим енергиен експерт (верификатор ).

Практическа реализация и трудности
Обследването за енергийна ефективност на промишлени системи цели да определи възможностите за намаляване на енергийното потребление при запазване качеството на произвежданите стоки и предоставяните услуги, както и да предложи мерки за повишаване на енергийната ефективност. То включва:
– анализ на енергийните разходи;
– идентифициране зоните с възможности за икономии;
– предписване на мерки за постигането им.

Този пакет от ергоспестяващи мерки стои в основата на дългосрочната стратегия за повишаване на енергийната ефективност на дадено предприятие.

Но какво като определено предприятие има извършен енергиен одит и предписани мерки, след като единици са тези, които искат, а още по-малко са тези, които могат да си позволят изпълнение на тези препоръчани от енергийния консултант мерки. Според специалисти по енергийно обследване на промишлени системи това е пореден сертификат, който едно или друго предприятие „купува” на различна цена, в зависимост от това дали собственикът може да си позволи сумата за пълен енергиен одит или не. Но как да направиш енергийно ефективен един цех, в който доскоро са работили 3000 души, а днес те са едва 150. Този практически пример от работата на специалисти в бранша е показателен за трудностите, които те изпитват при анализа на системите и подсистемите в промишлените предприятия. Фирмите, извършващи енергийно обследване, често пъти инвестират много повече при самия анализ на енергийните потоци и зони в дадено предприятие. За целта те инсталират разходомери на пара или за гориво, както и цифрови електромери, там където няколко сгради са с общ електромер например.

Базата, по която би трябвало се работи при анализа включва:
– Наличието на правилна енергийна политика;
– Анализ на отоплителните системи и подсистеми;
– Какви са използваните енергоносители;
– Състоянието на топлоизточниците;
– Определяне мястото на енергоефективните решения за цялостната дейност на предприятието.

Технологичните процеси в едно предприятие са най-големият консуматор на топлинна и електрическа енергия, е оценката на ст.н.с. д-р инж. Димитър Баев, който е сертифициран енергиен мениджър. Опитът му показва, че от 3 до 3,5 години е срокът за изкупуване на инвестицията от проектите за Енергийна ефективност в предприятията, при срок на изплащане на кредита от 6-7 години. Според него сроковете за изкупуване на инвестициите са съвсем приемливи. Енергийно Ефективни системи ООД, чийто управител е инж. Баев, е изпълнила най-много проекти за ЕЕ в предприятията от ХВП – 27 на брой. Този сектор има огромен енергиен потенциал, а и конкуренцията между фирмите е жестока.

С поскъпването на енергоносителите и въвеждането на съответната нормативна база за всяко предприятие, стана необходимо да има Система за мониторинг и контрол на енергийните разходи (Система за енергиен мениджмънт – СЕМ). СЕМ включват всички процедури по анализ, набелязване и изпълнение на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност на промишлените обекти. Енергийни инженери смятат, че проблем в законодателството се явява липсата на достатъчно мерки, на база на които се издава Удостоверение за енергийно спестяване. За индустрията тези мерки са едва 6, докато за бита са 150.

Стандарти
Нов международен стандарт за енергиен мениджмънт ISO 50001 ще определя мерките по енергийния мениджмънт на индустриални предприятия, публичния сектор и други организации. Той цели по-широка приложимост сред различните сектори на икономиката, като надеждите са той да повлияе на около 60% от консумираната енергия в световен мащаб. Разработва се от проектен комитет ТС 242 на ISO и се предвижда да бъде готов и публикуван до края на 2010 г. ISO 50001 напълно ще се интегрира с ISO 9001 (Системите за управление на качеството) и ISO 14001 (системите за управление на околната среда).

Той ще узакони изискванията на Системата за енергиен мениджмънт, определени посредством европейския стандарт EN 16001, влязъл в сила у нас от 1 юли 2009 г.

Целта на този европейски стандарт е да се помогне на организациите при създаването, прилагането, поддържането и подобряването на системи и процеси, необходими за повишаване на енергийната ефективност.

Кое определя важността на енергийния мениджмънт и защо е трудна реализацията му?
Темата за енергийния мениджмънт е все още нова за България, но и в световен мащаб тя е гореща, поради все още високите цени на енергоносителите. Затова е необходим комплексен подход при реализацията му, категоричен е Симеон Белорешки старши консулнант Енергийно производство на „Ханиуел България” ЕООД, отговарящ за Европа, Близкия Изток и Африка.

Изледване по поръчка на Honeywell показва, че в САЩ 41% от бизнеса са предприели енергийно ефективни мерки в управлението на технологичните процеси и 30% са тези, които са ги внедрили в бизнес процесите. 15 % не са предприели каквито и да е мерки за енергийна ефективност, а за останалата част това е непозната материя. По мнение на специалиста у нас ситуацията е подобна.

Важен елемент от реализацията на енергийния мениджмънт е кой отговаря за енергийния мениджмънт. Обикновено се търсят електоспециалистите, а би трябвало да се включат и специалистите по автоматизация както и тези от IT отдела, отговарящи за информационното осигуряване на технологичните или бизнес процесите. Без тях не може да се направи нужното оперативно планиране и отчети. Това е и една от причините за лошите показатели на енергийния мениджмънт като цяло.

Енергийните разходи са сериозно перо в индустрията. Те са обусловени от самия технологичен процес и за големите предприятия достигат над 40%. При тях са необходими и твърде големи капиталовложения за енергийна ефективност, които те не биха могли да понесат. За обществото и икономиката по-важни са онези 60% от бизнеса, при които енергийните разходи са от 11 до 30% и техните производства биха могли да се оптимизират, така че да се повиши конкурентноспособността на фирмите.

Проблем за енергийния мениджмънт се явява и нецелесъобразното събиране на информация за енергийните разходи. В повечето случаи тези данни остават в счетоводството. Проучването на Honeywell показва, че една четвърт от бизнеса извършва измервания в реално време и то за оперативни цели.

Важно е какво се измерва. 43 % от предприятията измерват общата консумирана енергия, което не е от полза за оперативния мениджмънт и енергийната ефективност. 35% измерва консумацията на енергия за единица произведена продукция.

Промените в технологиите, икономическата обстановка и бизнес климата води и до промени на ролите и отговорностите на различните специалисти, свързани с енергийния мениджмънт. Затова ангажираността и обучението на хората по поддръжката, операторите и технолозите играя ключова роля за прилагането на енергиен мениджмънт в индустрията.

С този важен извод, който направи инж. Симеон Белорешки, смятам, че ще продължи интересът към темата за енергийния мениджмънт и процесите в него. От тях зависи бизнесът на голяма част от средния и по-малък бизнес и производство у нас.