Енергийната ефективност – предизвикателството пред България

Енергията – без нея модерният човек не може. Но все още не е и постигнал баланса да я ползва разумно, без да я губи.

В публикацията на Световния енергиен съвет „Енергийна ефективност: потенциалът за нефт и газ“ Elena V. Nekhaev, директор „Програми“ на Съвета, пише, че нефтената и газовата индустрия имат най-голям потенциал за подобряване на енергийната ефективност. Двете индустрии консумират 20% от собствената си производителност, а колкото повече се изчерпва дадено находище и колкото по-дълбоки стават сондажите, толкова повече нарасва интензивността на разход на енергия. Статията отбелязва и, че по настоящите стандарти енергийната ефективност на индустрията с фосилните горива е много ниска – едва 20%.

Най-често спестяването на енергия е значително под реално осъществимите нива. Основна причина за това е поведението на потребителите. Elena Nekhaev отбелязва консуматорската тенденция да се купуват повече енергийно ефективни уреди, но с по-голям размер. Така на практика ползата от икономичността на техниката се обезсмисля от обема ѝ.

Какви цели стоят пред България?

Според изследване на фондация “Фридрих Еберт” страната ни е на последно място по енергийна ефективност в Европейския съюз. Данните на НСИ също не са обнадеждаващи.

Вторият тригодишен план за действие по енергийна ефективност формулира цел за периода 2011-2013 г. да се спести гориво и енергия в размер на 6% от потребената между 2001 и 2005 г. Ако тя бъде изпълнена, България ще намали консумацията си с 4 860 GWh (418 ktoe) на година.

Националната цел, която се очаква да бъде постигната до 2016 г., е редуциране на годишно потребяваната енергия с 7 291 GWh (627 ktoe). Това е 9% от осреднената стойност на консумираната през 2001-2005 г. енергия, а тя възлиза на 81024 GWh.

Подобряването на енергийната ефективност на страната е заложено и в приетата през май 2011 г. Енергийна стратегия на България до 2020 г., обнародвана в брой 43 на „Държавен вестник“. В Стратегията е заложена цел за подобряване на първичната енергийната интензивност с 50% до 2020 г. като базисната година е 2005. Ако това бъде постигнато, се очаква да се спестят 5,8 Mtoe първична енергия.

Изчисленията, записани в Енергийната стратегия на България до 2020 г. показват, че направените до момента на изготвяне на документа икономии се оценяват на 3 549 GWh/г. или 305 ktoe. А очакваните до 2013 г. спестявания са в размер на 5 892 GWh/год или 507 ktoe.

Председателят на УС на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска каза на конференция през есента, че ако 50%-ната цел бъде изпълнена, ще се спестят 25% от влаганата първична енергия. Осъществяването ѝ ще се равнява и на 2 млрд. евро по-малко разходи за енергия годишно. Предизвикателството, което стои пред страната ни, е реализиране на растеж на БВП, който да е независим от консумираната енергия или поне да не расте експоненциално с нея.

Elena Nekhaev пък обобщава: „Вземайки предвид многото позитиви, които осигурява подобряването на енергийната ефективност – от редуциране на емисиите въглероден диоксид до спестяване на милиарди долари от по-малки сметки за енергия, е изненадващо, че енергийната ефективност все още е теоретична възможност, а не решение на практика.“

energyonline.bg