ЕС ще търси енергийна сигурност с повече прозрачност
Европейският съюз ще иска повече прозрачност при сключване на енергийните договори на държавите членки с трети страни. Целта е да се осигури повече сигурност на доставките, става ясно от правила, които Европейската комисия прие и публикува днес.
В тях за пръв път се съдържа цялостна стратегия за външните отношения на ЕС в областта на енергетиката. В момента ЕС внася 80% от петрола и над 60% от природния газ, като делът им продължава да расте.
Обмяна на конфиденциална информация
В стратегията, която трябва да бъде одобрена от Европейския парламент и от страните членки, преди да влезе в сила, са изброени 43 конкретни действия. Едно от най-спорните предложения, което се очаква да бъде посрещнато с недоволство и критики от някои страни членки, е именно изискването за обмен на информация относно споразумения в областта на енергетиката с държави извън ЕС.
В зависимост от конкретния случай комисията ще може да дава становища за съответствието на тези споразумения със законодателството на ЕС, както и с целите на съюза в областта на сигурността на доставките. Засега обаче се уточнява как ЕК ще може да се намесва и да променя клаузи в договорите.
От него става ясно обаче, че при необходимост преговорите за енергийни споразумения с трети страни биха могли да се водят и на равнище ЕС, когато е необходимо да се постигат ключови за ЕС цели. Като пример се посочва споразумението с Азербайджан и Туркменистан за транскаспийски газопровод, за което бе поискан специфичен мандат от съвета.
“Днес комисията предлага последователен подход в енергийните отношения с трети страни, чрез който трябва да се подобри вътрешната координация, за да могат ЕС и неговите държави членки да действат заедно и да говорят с един глас”, заяви еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер.
Рамо за България и Румъния
Изискването за повече прозрачност може да се окаже от полза за България в преговорите й с Русия за новите газови доставки. Настоящият договор между двете страни изтича в края на 2012 г., като до края на юни тази година трябваше да се изяснят параметрите по новите контракти. Това обаче все още не е направено, като не се изключва да се търсят и краткосрочни договори.
През юли пък България предложи на Румъния да изпратят съвместно писмо до Европейската комисия (ЕК) с молба за подкрепа по отношение на газовите преговори с Русия. Още тогава икономическият министър Трайчо Трайков заяви, че обявяването на свободните капацитети по транзитните газопроводи трябва да стане задължително, а не както е в момента – конфиденциална информация.
България и Румъния имат общ казус по прилагането на Третия европейски енергиен либерализационен пакет и съществуващите клаузи за конфиденциалност в двустранните им договори с Русия, заявиха тогава от икономическото министерство. Вчера до редакционното приключване на броя оттам не коментираха предложенията за новите правила.
Първите недоволни
Приемането на новите правила и най-вече изискването за повече прозрачност може да срещне опозиция от някои страни членки. Британският в. “Гардиън” цитира анонимни дипломати от Брюксел, според които Гърция и Италия вече са изразили недоволство от новите предложения, целящи да ги принудят да споделят конфиденциална информация по споразуменията с Русия – най-големия доставчик на природен газ за ЕС.
Британското издание твърди, че и други страни вероятно ще се противопоставят на възможността представители на ЕС да следят или да се намесват в преговорите с трети страни.
“Гардиън” очаква първият конфликт да възникне и при предстоящите сделки за либийския петрол например, за който ще се състезават най-вече Франция, Италия и Великобритания. Техните правителства едва ли ще са съгласни да споделят постиганите в преговорите подробности или да разрешат на външни лица да следят преговорния процес.
В момента по данни на “Гардиън” европейските правителства са сключили около 100 споразумения с трети държави относно доставки на природен газ, петрол и електричество и те служат като основа за търговски договори. Правителствата на страните членки отказват достъп на Брюксел до тези договори.
“Уолстрийт джърнъл” коментира, че чрез новите правила комисията се стреми да създаде възможност да се говори в един глас със страните, които са основни доставчици на енергийни суровини за Евросъюза, но също очаква решението на Европейската комисия от сряда да бъде посрещнато със съпротива от страна на някои страни членки.
Изданието припомня също, че през миналата година Брюксел изрази опасения относно газов договор между Полша и Русия, който включваше клаузи как да се управлява Ямалския газопровод за пренос на руски газ през Полша за Германия, тъй като той не разрешаваше свободен достъп на трети страни до съоръжението.
