Германия преосмисля сляпата си вяра в слънчевата енергия
През последните няколко седмици 1.1-те милиона слънчеви панела в Германия не произведоха почти никакво електричество. Дните са къси, времето лошо, а небето – мрачно, пише германското списание “Шпигел” в свой коментарен анализ по темата.
Както често се случва през зимата всички соларни панели спряха работа едновременно. За да избегне недостиг на електрическа мощност, страната започна да внася големи количества електричество, произведено от ядрените централи във Франция и Чехия. Операторът на електрическата мрежа Тенет пък се наложи да пусне отново стара топлоелектрическа централа в Грац, за да компенсира загубата на слънчева енергия.
Операторите на слънчеви централи и домакинствата със соларни покривни панели получиха над 8 милиарда евро под формата на субсидии през 2011 г. Електричеството, което произведоха обаче се равняваше на едва 3% от общото захранване.
Разпределителните мрежи не са проектирани така, че да позволяват на десетките хиляди собственици на слънчеви панели да Излишната енергия пък трябва да се унищожава на значителна цена, тъй като липсват надеждни начини за съхраняването й. Същевременно недоволството на германските граждани расте, тъй като плащат едни от най-високите цени за електричество в Европа.
Тежки икономически времена за слънчевата енергия
В идващите седмици германското правителство ще вземе решение за политиката си към слънчевата енергия в бъдеще. Лидерите на управляващия дясно-центристки Християндемократически съюз (ХДС) и Свободната демократическа партия изпратиха писмо до министъра на околната среда Норбърт Рьотген, в което настояват той да предложи нова концепция за субсидирането на сектора до 25-ти януари. Икономическият министър Филип Рьослер, както и пропазарното крило на ХДС пък се обявиха за пълно премахване на субсидиите.
До този момент канцлерът Меркел не спираше да хвали потенциала на “зеления” сектор да осигури “износ, развитие, технологии и работни места”. Днес дори някой членове на нейния кабинет го наричат огромна парична яма.
Наскоро публикуван доклад на Института за икономически изследвания в Рейн Вестфалия (RWI) налива още масло в огъня. Според експертите само соларните инсталации, добавени към мрежата през 2011 г. ще струват на потребителите около 18 милиарда евро в следващите 20 години. В резултат на това пред очите на германците постепенно се издига планина от бъдещи сметки за плащане.
“Разходите за субсидии растат ли, растат”, коментира експертът Мануел Фрондел. “Ако съберем всички субсидии дотук се получава сума по-голяма от 100 млрд. евро”, добавя той.
Според Германския Съвет за околна среда в слънчевата енергия се инвестират твърде много средства. “През последните години в сектора се забелязва екстремен бум”, смята специалистът по околната среда Олав Хохмайер. По думите му това заплашва прехода към възобновяема енергия още преди той да е започнал.
Лобистите за слънчева енергия обичат да шашкат общественото мнения с впечатляващи данни за възможностите на слънчевата енергия. Така например, те твърдят, че взети заедно инсталираните досега мощности могат да произвежда 20 гигавата енергия, или два пъти повече от енергията, която се произвежда във все още работещите германски ядрени централи.
Но това е само на теория. Соларните системи могат да работят така само при пълна натовареност или другояче казано, когато слънчевите лъчи са най-силни (1000 вата на кв. метър), падат под възможно най-благоприятния ъгъл (48.2 градуса) и при идеална температура на слънчевите модули (25 градуса по Целзий) – условия, които са трудно постижими извън лабораториите.
В действителност, всички соларни инсталации взети заедно произвеждат по-малко електричество от две ядрени централи. Дори и тези данни са доста захаросани, защото слънчевата енергия в сравнително облачна страна каквато е Германия, трябва да бъде захранвана от резервни мощности. Това води до изграждането на скъпоструваща нова инфраструктура.
В Германия слънчевата енергия е най-неефикасната технология измежду възобновяемите енергийни източници. При все това тя получава най-много субсидии. Около 56% от всички субсидии за зелена енергия отиват за слънчеви системи, които произвеждат едва 21 процента от субсидираната енергия.
Точно обратното е положението с вятърната енергия. За същата цена вятърът произвежда почти пет пъти повече енергия от слънцето, а хидроелектрическите централи – шест пъти повече. Дори инсталациите за биомаса са три пъти по-ефективни от слънчевите панели.
*Статията е публикувана със съкращения
