Хвърли пари на вятъра, за да се утроят
Вали и духа. Духа и вали. Дъждът спира за около час. Вятърът не. С три думи времето е гадно. През цялата година. При тия условия е разбираемо, че малкият северногерманския град Бремерхафен не е обичан от туристите. Повечето забавления за посетители са на закрито.
Градът и неговите жители обаче продават много добре и лошите си страни. Особено вятъра.
Историята на умния кмет
На пръв поглед селището не е нищо особено. Германските ученици са го запомнили от уроците по география с това, че е част от най-малката федерална провинция – Бремен. Всъщност провинцията се състои от Бремерхафен на брега на Северно море и Бремен на 60 км във вътрешността. Двата града са заобиколени отвсякъде от Долна Саксония. Доста векове Бремен си е бил свободен, но и самотен град. Река Везер, която свърза селището с морето, обаче постепенно стеснява коритото си, и през 1827 г. предвидливият кмет Йохан Шмит купува парцел край морето от хановерското кралство, за да си има Бремен морско пристанище.
Хер Шмит явно е постъпил доста умно, защото търговците на Бремен са се развихрили толкова добре, че днес пристанището е 16-ия по големина контейнерен порт в света.
Бремерхафен е германската столица на вятърните централи. Перките са не само навсякъде из крайните квартали, но и навътре в Северно море, където бризът е още по-силен. Тъй като германската енергийна система ще разчита все повече на зеления ток, вятърът на Бремерхафен си е златна мина.
В момента в морето въртят перки 151 турбини, обединени в 4 централи. Други 1400 турбинни генератори са вече лицензирани и се закотвят на морското дъно, а още 4472 чакат да им обработят документите. Производството на повечето елементи за турбините, складирането им и монтажът се правят в Бремерхафен.
Цената има значение
Германецът плаща средно 26 евроцента за киловатчас електроенергия. И както на българина, частта за зелена енергия от 6 цента му се вижда доста висока. Същото мислят и политиците във федералната република, много от които се изказват критично за бума на перките.
Затова и инвестиции за 1,5 млрд. евро в тази област за момента са замразени, а хиляди перки чакат по-добри времена в открити складове в Бремерхафен.
Тъй като в Германия има политическо решение до 2022 г. да бъдат затворени всички ядрени реактори, а до 2080 г. токът от възобновяеми източници да стигне 80%, десетки компании продължават да инвестират в морските перки. Слънцето не е толкова благосклонно към германците, затова фотоволтаиците не се приемат за сигурно вложение. Бизнесът очаква скоро държавата да се откаже и от централите на въглища. Затова годишната печалба от вятъра се очаква да е 8-9% от инвестицията, което означава, че за няколко десетилетия парите, хвърлени срещу бриза на Северно море, ще се утроят.
Излишъкът – във ВЕЦ
Ако всички проекти се осъществят, дори ще има излишък от ток, който ще бъде използван във ВЕЦ-овете, които се състоят от язовири на две нива. С резервното електричество водните обеми ще бъдат изпомпвани обратно в по-горния басейн, за да могат да бъдат използвани за производство на ток отново. Парадоксът е, че за да монтират перките, работниците се нуждаят от безветрие. А щом ги пуснат, чакат да задуха. Вятърът засега се представя отлично – духа здраво средно по 4000 часа годишно (една година има 8760 часа). Затова в Бремерхафен са сигурни, че не са си хвърлили парите на вятъра.
Контейнери за „Гинес“
Освен разходка между складираните перки посетителите на Бремерхафен може да се запишат за тур из контейнерния терминал – 16-и по големина в света. Там се обработват 5,8 млн. контейнера годишно на площ от 3 млн. кв. м.
Портът на Бремерхафен държи рекорд на “Гинес” по най-много контейнери на едно място, тъй като германците са измислили как да ги складират по височина с помощта на мощни кранове.
Градът е известен и с това, че оттук са тръгнали близо 7,2 млн. германци към Новия свят – САЩ, Канада и Австралия. На мястото на пасажерския терминал, където преди 2 века са се тълпели имигрантите, е построен музей, където е пресъздаден пътят на емигранта от чакалнята в Бремерхафен до пристигането му на Елис айлънд и Гранд сентрал стейшън в Ню Йорк.
Изморените от влагата и вятъра туристи могат да надникнат в Къщата на климата, където са представени всички климатични пояси на света. В зала “Самоа” температурата е около 30 градуса, но се усеща поне като 40 заради влагата. Къщата се захранва с когенерация и соларни панели.
Перките в числа
100 000 останки от кораби
лежат на дъното на Северно море и затрудняват полагането на кабелите, които свързват вятърните турбини. Проблем са и хилядите тонове погребани муниции от времето на Втората световна война. Затова дъното се изследва внимателно, за да се реши къде да се забият турбините и как да се прокарат кабелите. Те трябва да са встрани и от морските пътища.
Предимствата на морските турбини са, че не пречат на еколози, прелитащи птици, фермери и рибите. Перките се чуват само в радиус от 100 м.
1000 тона
тежат основите на една морска вятърна турбина. Тя се забива на дълбочина 40 м. За сравнение най-големият пътнически самолет – “Ербъс А380” тежи не повече от 560 т, ако превозва 850 пътници и техния багаж.
83 м е най-дългата перка
която се върти на височина 170 м над морското дъно. Една турбина в открито море произвежда 5 мегавата ток. 2000 такива инсталации произвеждат 40 000 мегавата годишно – достатъчно да захранят с ток 10 милиона или 1/4 от германските домакинства.
