Институтът за соларни енергийни системи на Fraunhofer разработи термопомпа с пропан за вътрешна инсталация
Термопомпите с пропан към момента не се използват за инсталиране в сгради поради изискванията за безопасност. Институтът за соларни енергийни системи (ИСЕС) на организацията Fraunhofer вече има разработено решение за това.
Регламентът на ЕС относно F-газовете предписва непрекъснато намаляване на вредното въздействие на хладилните агенти върху околната среда. Това трябва да помогне за намаляване на емисиите на хладилни агенти със 70% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. От 2020 г. ще влязат в сила забрани за използване на хладилни агенти, чийто потенциал за глобално затопляне (GWP) е 2500 пъти по-висок от потенциала на CO2. Към тях спадат и някои широко използвани в момента хладилни агенти.
Към термопомпите с пропан има високи изисквания за безопасност
Затова производители и научни институти трескаво търсят алтернативи на традиционните хладилни агенти. Първият напредък е постигнат, но почти всички разработени досега алтернативи са токсични или лесно запалими и съответно към тях има повишени изисквания за безопасност. Това от своя страна се отразява на цената на системите, като ги оскъпява значително. Пропанът като алтернатива (с GWP = 3) е природосъобразен, евтин, достъпен в световен мащаб и има добра производителност, но заради силната му запалимост при използване в термопомпи с хладилен агент R290, мерките за безопасност за използването му са обширни и скъпи.
Ако дадена термопомпа в жилищна сграда надхвърля със своите обичайни пет до десет киловата мощност предписания максимален обем от 150 грама хладилен агент, тя може да бъде инсталирана само при спазването на високи и скъпи изисквания за безопасност. Поради тази причина в момента термопомпите с пропан за вътрешна инсталация практически не се предлагат на пазара.
Новата разработка на ИСЕС на Fraunhofer може да отвори нов пазар
Новата разработка на ИСЕС на Fraunhofer, с работно име LC150, може да внесе промяна. Със 150 грама пропан тя достига около осем киловата топлинна мощност и по този начин би могла да бъде инсталирана и вътре в жилищните сгради без допълнителни предпазни мерки. За един киловат са необходими ок. 20 грама пропан. Съществуващите в момента на пазара системи имат мощност от 80 до 90 грама на киловат. При мощност от два киловата те вече надхвърлят допустимата норма от 150 грама. По тази причина термопомпите с пропан понастоящем са предназначени само за монтаж извън сградите.
„Целта на нашата работа е разработването на термопомпа, която използва екологично чист хладилен агент и постига висока производителност и добра мощност с възможно най-малкото количество хладилен агент“, споделя Лена Шнабел, ръководител на звеното за отоплителна, хладилна и компресионна техника на ИСЕС на Fraunhofer.
Сега изследователите от института искат да оптимизират системата и да привлекат партньори производители за широко приложение на германския и европейския пазар. Списъкът със задачи включва повишаване на ефективността и разработване на дизайн, подходящ за серийно производство. Крайната цел е да се създаде компактна, рентабилна система, която да е стандартизирана и да отговаря на различните национални изисквания за безопасност.
