Истина или лъжа? 7 мита за термопомпите

Търсенето на екологични решения за отопление и затопляне на битова гореща вода все повече расте. То е предизвикано както от глобалното затопляне, така и от несигурността за цените на електроенергията и наличието на петролни запаси на планетата. Термопомпените системи са едни от малкото, които са способни да удовлетворяват едновременно очакванията за качество и ефективност на разходите. За да избегнем дезинформираност, решихме с действителни аргументи и обяснения да опровергаем най-често срещаните митове за термопомпите.

1. Термопомпите са прекалено скъпи

Надеждната и добре инсталирана термопомпа може да намали разходите за отопление на Вашия дом и важен аспект е, че първоначалната инвестиция има много бърза възвръщаемост за кратък период от време.

Когато решите да инвестирате в термопомпа, трябва да знаете, че първоначалната инвестиция може да бъде понякога около 60% по-висока, в сравнение с инвестицията в газов котел, но си заслужава. За да се увеличат максимално ползите от термопомпата и да се спестят още повече средства от редовните разходи на семейството, препоръчваме да се използва подово отопление (където необходимата температура на водата е между 35-40°C) или вентилаторен конвектор (необходимата температура на водата трябва да бъде между 40-45°C). Термопомпите наистина са едно екологично решение за отопление и охлаждане, за това съществуват програми за субсидиране от държавата. Може да се поинтересувате от действащите програми и да получите подкрепа в инвестицията.

2. Термопомпите имат ниска ефективност при много ниски външни температури

При термопомпите въздух/вода (напр. Belaria), когато външните температури паднат рязко, допълнителния ел. нагревател се активира за времето, в което е необходимо допълнително подгряване.

По отношение на този аспект, проектантът задава бивалентна точка, при която термопомпата не покрива в термопомпен режим необходимото отопление за цялата сграда и ще бъде необходимо допълнително подгряване. Подпомагане може да бъде с включване на вградения ел. нагревател в термопомпата или от допълнителен източник като котел и например, когато температурата падне под  -5°C (бивалентната точка), котелът автоматично да се включва за подпомагане на отоплението и загряването на топлата вода.

Благодарение на най-новите технологии термопомпите въздух/вода постигат ефективно функциониране вече дори при температури под -20°C.

Thermalia

Геотермалните помпи (напр. Thermalia) използват подпочвена вода, която се намира много дълбоко под повърхността, където температурата е постоянна почти през цялата година за разлика от външните температури, при които се появяват значителни колебания. В България температурите на подпочвените води са между  7 -12°C.

3. Термопомпите се използват само и единствено за отопление

Термопомпите могат и да охлаждат. Функцията за охлаждане е възможна чрез обръщане на цикъла. Охлаждането на самите помещенията може да се извърши с вентилаторни конвектори и дори се препоръчва. Тръбната мрежа трябва да бъде добре изолирана, за да се избегне образуването на конденз. Температурата на студоносителя е 7°С подаване и 12°С връщане.

За охлаждане, макар и пасивно, може да се ползва и водното подово отопление, в което през летния режим преминава студена вода с температура по-висока от 14-18°С. Ефектът на това охлаждане е по-слаб, тъй като температурата е по-висока, но си има и своето предимство, тъй като с високите температури на студоносителя, термопомпата работи с по-висок коефициент ЕЕR.

В отоплителен режим това е обратно – колкото по-ниска е температурата на топлоносителя, толкова по-висок е коефициента СОР.

4. Термопомпите са много шумни

В началото, когато се появиха  термопомпите, технологията, която те  ползваха  беше със стари компресори, които имаха много по-високо ниво на шума от около 76 dB за външното тяло. Днес вече технологиите са много напреднали и нивата на шум са значително намалени. Например за  външното тяло на термопомпата Belaria, в режим отопление, стойността е 54-57 dB, в зависимост от големината и мощността на термопомпата. На разстояние 5 метра от тялото стойността е около 35-38 dB, а на 10 метра от тялото 29-32 dB. Тези стойности важат, ако външното тяло се намира отпред на сградата. Те се намаляват с 3 dB, ако външното тяло е самостоятелно, но когато се монтира в ъгъл, стойностите се увеличават с 3 dB.

Основните източници на шум са вентилатора и компресора. През последните години се наблюдава сериозно развитие на компресорната технология и нивото на шума е много по-ниско от използваните преди години компресори и вентилатори.

Съществува разлика между общата звукова мощност от съоръженията и възприемането на звука. Усещането за шум се влияе от редица фактори, като например: начин на монтаж, звукоизолация и др.

Ето една интересна статистика за стойностите на шум от различни други  източници на шум, която ще Ви помогне да си представите как се усеща шума от термопомпите:

0 dB: тих (слухов праг), акустична лаборатория;
10 dB: звукозаписно студио (необичайна тишина);
20 dB: шумолене на листа, тиха градина;
30 dB: спалня (спокойствие);
35 dB: интериора в апартамент;
40 dB: тих офис, тих глас, библиотека;
50 dB: дъжд, тишина, спокоен ресторант;
60 dB: кола в движение.

5. Термопомпите могат да бъдат използвани само в новопостроени сгради

Термопомпите могат да бъдат отлично решение и за реновация на стари сгради. Изборът на точния тип и мощност  е много важен. Трябва да се обърне внимание на следните въпроси: какви са вътрешните отоплителни/охладителни тела в системата, на какви работни температури са работили до сега, каква е изолацията на сградата и вида на другите ограждащи елементи – прозорци, тавани, подове, врати. Важно е също да се прецени и какви са ресурсите, които могат да се ползват – дали има подпочвени води, дали може да се ползва енергията на земята (почвата) или ще бъде използван въздухът като основен ресурс.

Термопомпите въздух-вода са много сходни с климатик с външно и вътрешно тяло с хладилна линия, свързана с две медни тръби. Вътрешното тяло се свързва със съществуващата отоплителна/охладителна инсталация. В апартаментите се препоръчват термопомпи въздух-вода, а геотермалните помпи са подходящи за къщи, особено новопостроени сгради, тъй като е необходим сондаж.

Друга препоръка е при вече построени сгради да се направи оценка на топлинните загуби, защото неправилно изчислените стойности ще доведат до лош резултат при затоплянето и охлаждането на помещенията.

6. Термопомпите заемат много място

Геотермалните термопомпи Thermalia заемат приблизително същата площ, каквато и газовият кондензен котел UltraGas например. И в двата случая, се изисква специално проектирано котелно техническо помещение.

Термопомпата въздух-вода от Belaria SRM е много по-компактна и без изисквания за специално техническо помещение. Външното й тяло е с размерите на обикновено климатично тяло за малките мощности до 8 kW, а за по-големите то е просто с двойна височина. Вътрешното тяло може да бъде обикновен хидробокс или с вграден бойлер. В първият случай тялото се монтира на стена с размери около един горен кухненски шкаф, а когато е с вграден бойлер е монтирано на пода и е с габаритите на един средно голям хладилник.

7. Термопомпите изискват чести ревизии

При монтаж на термопомпи не се изискват специални разрешения, както при газовите котли, за които има изисквания към техническото помещение и отделно задължително разрешение, което се дава на всеки две години. Също така, котелът изисква и многобройни операции, които да гарантират неговата ефективна и сигурна работа: почистване на горелката, почистване на горивната камера, проверка на газовия вентил, газов комин и анализ на изгорелите газове. Единствената проверка за термопомпата вода-вода е концентрацията на гликол на първичния топлообменник, за да се избегне замръзване.

Препоръчва се все пак, специалистите да правят сервизиране на всеки 2 години, за да се осигури оптимална работа, но в никакъв случай това не е задължително, както при котлите.


Вижте също...