pixel

История на климатизацията

В днешно време възприемаме климатиците за даденост, но представете си само какъв би бил животът ни без тях. Някога смятано за лукс, сега това изобретение е необходимост. То ни позволява да климатизираме домове, предприятия, болници, лаборатории, магазини и други сгради от жизненоважно значение за икономиката и ежедневието ни. Климатикът е резултат от серия подобрения, направени през годините от голям брой учени и изобретатели, които се изправили пред предизвикателството да търсят най-ефективните решения за ежедневни проблеми като поддържането на постоянна температура в помещението, независеща от сезонните промени.

През 1840 г. лекарят и изобретател Джон Гори от Флорида предлага идея за охлаждане на градовете, за да се намалят негативните ефекти от високите температури. Той смятал, че охлаждането е ключът към избягване на болести и създаване на комфортна атмосфера. Гори започва да експериментира с концепцията за изкуствено охлаждане. Той проектира машина, която създава лед с помощта на компресор. Въпреки че Гори не успява да реализира патентованата си технология на пазара, изобретението поставя основите на съвременната климатична и хладилна индустрия.

Идеята за изкуствено охлаждане е в застой в продължение на няколко години, докато инженер Уилис Кериър поема работата, която довежда до изобретяването на първия модерен климатик. Докато работи за Buffalo Forge Company през 1902 г., Кериър е натоварен с решаването на проблема с влагата, която причинява набръчкването на страниците на списанията. Чрез поредица от експерименти, Кериър проектира система, която контролира влажността, използвайки охладителни намотки. Той получава патент за своя апарат, който може да овлажнява (с подгряване на водата) или изсушава (с охлаждане на водата) въздуха. Не минава много време след като Кериър осъзнава факта, че контролът на влажността и климатизацията могат да се използват в съвсем друга индустрия. Той напуска Buffalo Forge и създава Carrier Engineering. През 1922 г. Carrier Engineering Corporation инсталирана първата добре проектирана охладителна система в Metropolitan Theater в Лос Анджелис, която изпомпва хладен въздух чрез високи вентилационни отвори за по-добър контрол на влажността и комфорт в цялата сграда. Въпреки напредъка на охладителните технологии, тези системи са твърде големи и скъпи за домовете. Развивайки хладилните технологии, през 1929 г. Frigidaire въвежда на пазара нов вид сплит система, която е достатъчно малка за домашна употреба.

Въпреки това системата била твърде тежка и скъпа. По същото време Томас Мидгли, Албърт Хен и Робърт Макнери от General Motors синтезират хлорофлуоровъглеродни (CFC) охладители, които станаха първите в света негорими хладилни течности, значително подобряващи безопасността на климатиците. Те обаче са отговорни за изтъняването на озоновия слой и скоро са забранени. В последствие се създават хладилни агенти, които не разрушават озона и са по-малко вредни за околната среда. Домашните охладителни системи стават все по-малки след като Шулц и Шърман подават патент за климатик, който може да се постави на перваза на прозореца. До 1947 г. 43 000 от тези системи са били продадени и, за първи път, собствениците на жилища можели да се възползват от предимствата на климатика, без да се налага да правят скъпи подобрения.

И до ден днешен производителите се стремят да разработват все по икономични и щадящи околната среда климатици.

24chasa.bg

Може да харесате още...