Как да адаптираме градовете към екстремните горещини

Снимка: Patrick Perkins

През юни 2023 г. планетата преживява най-горещия си месец в историята. В Иран топлинният индекс достигна зашеметяващите 66,7 градуса по Целзий, преминавайки границите на човешката издръжливост. Тази тревожна тенденция не е аномалия. Тя е сериозно напомняне, че температурите ще продължат да се повишават със засилването на изменението на климата.

Учените свързват повишаването на температурите с предизвиканото от човека изменение на климата и с явлението Ел Ниньо. Освен това естественото затопляне на водите на Тихия океан се засилва допълнително от глобалното затопляне.

Понастоящем горещите вълни обхващат множество региони по света, включително Европа, САЩ и Азия. В Бразилия учените са особено загрижени за повишения риск от горски пожари, особено в района на Амазонка. През юни тропическите гори на Амазонка и саваната Серадо претърпяха рекордни горски пожари, надминаващи нива, невиждани от 2007 г.

Когато в холандския град Арнем разработват нов план за борба с екстремните горещини, те обмислят да преобразят пътищата си като част от стратегията. Колкото повече са асфалтираните площи в даден квартал, толкова по-силен е ефектът на градския топлинен остров, тъй като тези повърхности поглъщат топлина през деня и я отделят през нощта. Сега Арнем оценява кои пътища не се използват достатъчно, за да намали лентите за движение и да замени част от асфалта със зеленина. Освен това градът засажда дървета покрай велосипедните алеи и тротоарите, за да осигури допълнителна сянка, създава нови сенчести паркове и езерца като прохладни места за жителите и определя зоните, които трябва да останат отворени, за да помогнат за регулирането на температурите.

Снимка: C40Knowledge

В Абу Даби, където температурите наскоро достигнаха 50 градуса по Целзий, градът тества различни съоръжения за подобряване на комфорта на открито по време на екстремни горещини. Те включват паркове с щори, които се отварят през нощта и освобождават натрупаната топлина, стратегически разположени стени за насочване на охлаждащия бриз, сенчести места за сядане и устройства за разпръскване на вода, които осигуряват допълнително охлаждане.

В кварталите с ниски доходи обикновено има по-малко дървета, което води до липса на сянка, която може да направи тези райони с поне 5 градуса по-горещи. За да се справят с този проблем, някои градове използват инструменти като Tree Equity Score на American Forests, за да определят районите, които се нуждаят от повече дървета. Впоследствие те изпълняват мащабни проекти за засаждане на дървета, за да смекчат различията в топлината.

Градове като Далас и Финикс са се фокусирали върху засаждането на дървета покрай пътеките, по които децата стигат до началните училища. Меделин, Колумбия, е разработил мрежа от 30 „зелени коридора“, украсени с хиляди дървета, за да подобри преживяванията при ходене пеша и каране на велосипед в целия град. Всяка подобна инициатива обаче изисква щателно планиране, за да се гарантира оцеляването на дърветата. В Мадрид гората, обграждаща града с цел охлаждане, за съжаление е наречена „гробище за дървета“ поради високата смъртност, причинена от сушата. Вследствие на това някои градове преразглеждат подхода си към градското лесовъдство, като наблягат на разнообразието на дървесните видове и подбират такива, които са устойчиви на климатичните промени.

В Абу Даби, където температурите често надвишават нивата на комфорт, в някои сгради се използват модернизирани версии на древни методи за охлаждане. Например 25-етажният небостъргач Al Bahar Towers е украсен със сенници, вдъхновени от традиционните ислямски решетъчни паравани. Тези сенници, оборудвани със сензори, които се отварят при слънчева светлина, значително намаляват нуждата от климатизация. В същото време в Китай, където температурите постоянно чупят рекорди, архитектите черпят вдъхновение от древните „небесни кладенци“, които представляват засенчени дворове, предназначени за естествено привличане на по-хладен въздух.

Снимка: CBT

Нанасянето на бяло покритие върху покривите може да отразява до 90% от слънчевата светлина, което води до около 30% по-хладни вътрешни пространства и намаляване на зависимостта от климатик. Ню Йорк предоставя безплатни покрития за избрани сгради, включително жилища с ниски доходи, и подпомага други собственици на сгради за достъп до боя с отстъпка и безплатен труд. Нововъзникващите технологии, като най-бялата бяла боя, разработена от изследователи от университета Purdue, предлагат допълнителни ползи за охлаждането. Освен това градове като Лос Анджелис също покриват пътища, за да помогнат за понижаване на температурите в кварталите.

Все повече градове въвеждат нови длъжности за „специалисти по горещините“, отчитайки нарастващия риск от екстремни горещини и спешната нужда от устойчивост. Джейн Гилбърт става първият главен специалист по топлинните въпроси (CHO) в окръг Маями-Дейд през 2021 г. В това си качество тя контролира инициативи като засаждане на дървета, инсталиране на хладни покриви и настилки и модернизиране на жилища с ниски доходи с цел намаляване на потреблението на енергия за охлаждане. Окръгът също така е предложил ново постановление за защита на работещите на открито, като им гарантира редовни почивки и достъп до вода, когато топлинният индекс достигне 40 градуса.