pixel

Какво става с урана, използван в атомните централи?

Какво става с урана, използван в атомните централи?

Много малко хора знаят, че отработеното ядрено гориво (ОЯГ) е многократно по-опасно и радиоактивно от урана, който влиза в ядрения реактор. Това е така, защото след изгарянето радиоактивният материал е сгъстен и активиран. Всичко, до което се докосне този материал при преработката, транспортирането и съхранението му, също се превръща в радиоактивен материал, който трябва да се съхранява при специални условия. И това е другият мит – много хора се заблуждават, че след преработка ядрените отпадъци намаляват. Случва се тъкмо обратното – те увеличават количествата си.

В процеса на горене на ядреното гориво се образува изкуственият химичен елемент Плутоний, който е създаден от човека – не съществува в природата. Плутоният е токсичен – една милионна част от грама е достатъчна, за да отрови човек, а една трийсета от милионна част от грама е достатъчна да причини рак на белите дробове, ако бъде вдишана.

В света са произведени до момента близо 1500 тона плутоний.

Radioactive-300Плутоният от АЕЦ Козлодуй се извлича при преработката в Русия – след извличане радиоактивните отпадъци без плутония, ще се връщат у нас.

Ясно е, че горивото за една АЕЦ се заплаща, но много малко хора си дават сметка колко всъщност струва преработката на това гориво, след като бъде употребено. Преработката на ОЯГ на АЕЦ Козлодуй струва по 600 долара на килограм, а централата произвежда по 45 тона отработено ядрено гориво на година. Това прави 27 млн. долара годишно за преработка на ОЯГ.

По света има между 200 и 300 хиляди тона високо-радиоактивни отпадъци. За тяхното управление няма дългосрочно решение.

Първо – не е открит материал, в който да се съхраняват, който да може да издържи и 100 години, въпреки че съхранението трябва да продължи повече от 100 000 години. Колко дълъг е този период? Е, човекът като вид е възникнал преди 70 000 години…

Второ – много от опасните отпадъци се съхраняват в недостатъчно обезопасени хранилища, включително наземни. Ако при терористичен акт самолет се вреже в хранилището в Ла Хаг във Франция, Грийнпийс са изчислили, че последиците от инцидента ще бъдат 64 пъти по-тежки от тези в Чернобил.

В момента няма вечни хранилища за радиоактивни отпадъци. В света се строи само едно такова, във Финландия, наречено е “Онкало” (“скривалище”). Цената му се очаква да бъде 3 млрд. Евро. Проектът ще бъде завършен след десетилетия и ще се ползва повече от сто години, което прави крайната цифра на стойността му непредсказуема. След запълване на хранилището финландците ще го запечатат и ще възстановят пейзажа без  да оставят следи, че отдолу има нещо. Ако в следващите 100 000 години някой се натъкне на него няма да е ясно дали ще може да разбере предупрежденията, че там не трябва да се стъпва.

Това скъпо хранилище предлага решение за нуждите на една малка страна с малка ядрена енергетика като Финландия, но проблемът за света си остава.

Застъпниците на ядрената енергетика с голяма надежда гледат на т.нар. четвърто поколение ядрени реактори, които трябва да работят с отработено ядрено гориво и да го превръщат в по-слабо радиоактивно на изхода. Реализмът налага да признаем, че сме на десетилетия преди този подход да може да се приложи. Според Масачузетския Технологичен Институт считаната за възможна технология  ще дава около четири пъти по-скъпа електроенергия от сегашните ядрени мощности. В този смисъл това няма да бъде от полза за потребителя, а ще бъде просто един скъп начин за частично справяне с ядрените отпадъци.

greentech.bg

Може да харесате още...