Кое е по-опасно?
На последното си заседание Министерски съвет прие национална програма за намаляване въздействието на радон в сградите. Тя обхваща годините 2013-2017-а. Целта й е да формира дългосрочна политика за намаляване и предотвратяване риска за здравето на хората в резултат от въздействието на високи концентрации на химичния елемент в сградите. Безспорно във време, когато стремежът е към изграждане на все повече екологични сгради, използването на соларни панели за набавянето на електроенергия и системи за пречистване на дъждовната вода, ограничаването на радона в строителството е повече от логичен ход. Една от причините именно в този момент да се реализира такава програма е хармонизиране на националното ни законодателство с новите европейски и международни изисквания.
Ако трябва да разгледаме въпроса за това колко опасни са сградите и това, което е върху тях в по-широк план, друга особено голяма опасност за хората са антените, които мобилните оператори накичиха по обществените и жилищни сгради. Не един и два пъти сме гледали по телевизията и сме чели във вестниците за хилядите оплаквания, които живущи пускат до различни държавни и общински институции, с молба антените да бъдат премахнати. В началото на лятото на 2012 г. проверка показа, че от 1000 монтирани базови станции в София 710 са поставени незаконно (тук влизат и тези, които са монтирани на стълбове на уличното осветление, но също се намират в близост до жилищни сгради).
Излъчването от антените от мобилните оператори не е по-малко от това на радона. Доказано е, че радона води до повишен риск за развитие на рак на белите дробове. При хората, които живеят в близост до антени на мобилни оператори, рискът за развитие на онкологични заболявания е четири пъти по- висок. Също така вълните, които излъчват тези станции водят до повишаване на кръвното, безсъние, сърцебиене и редица други смущения.
С програма за намаляване въздействието на радон в сградите определено ще бъдем в крачка с Европа, но по отношение на не по-малкия проблем – антените на мобилните оператори, изоставаме значително. Така например, Франция отдавна прие закон, в който се казва, че въпросните антени трябва да бъдат минимум на 300 метра разстояние от детски градини, училища и болници. Съседна Гърция също постанови със закон мобилните оператори да не поставят антени в близост до детски градини, а тези които са разположени върху училищата да работят с половината си мощност.
Въпросът за това къде трябва да се разположат антените, каква да бъде тяхната мощност и какво е влиянието им върху човешкото здраве продължава да е актуален, макар и малко позабравен. Един от най-силните аргументи на мобилните оператори е, че няма научни доказателства за вредата от въпросните антени и че ако се ограничи тяхното поставяне, няма да могат да предоставят качествена услуга и на практика няма да има мобилни телефони в България. Хората обаче излизат с други аргументи – оплаквания и епикризи. Кои аргументи са по-силни и трябва ли да чакаме Европа да ни притисне по въпроса под формата на „хармонизиране на законодателството”, за да живеем в по-здрава околна среда…?
