Лагард: Нужни са спешни действия, за да се избегне нова рецесия
Председателят на Международния валутен фонд Кристин Лагард призова световните лидери да търсят спешни действия, за да предотвратят нова световна рецесия. Тези мерки трябва да включват подсилване на капитала на европейските банки, допълни Лагард, цитирана от „Ройтерс“.
„Развитието на събитията през това лято показва, че се намираме в нова опасна фаза на икономиката“, заяви Лагард по време на пресконференция на централните банкери и водещи икономисти. „Залозите са ясни – рискуваме да загубим и нестабилното икономическо възстановяване. Затова трябва да действаме незабавно“, допълни тя.
Според нея макроикономическата политика трябва да подкрепи икономическия растеж. Тя заяви същото по време на телефонния й разговор в петък с американския президент Барак Обама.
Лагард заяви, че рисковете от изпадане в нова рецесия трябва да са по-приоритетни от рисковете за повишаване на инфлацията, когато става въпрос за монетарна политика. Индиректно това означава, че централните банки трябва да се въздържат от повишаване на основната лихва и дори трябва да имат готовност да я понижат.
Лагард обяви, че европейските банки се нуждаят от „спешна рекапитализация“, за да може да се спре разпространяването на дълговата и финансова криза.
„Най-ефективното решение е да се осигури значително временно финансиране – такова се търси първо от частни инвеститори, но ако се наложи, може да се прибегне и до държавно подпомагане“, заяви Лагард.
Тя допълни, че европейските политици трябва да предприемат незабавни мерки покрай намаляването на икономическия растеж в развитите страни на континента и уязвимостта на европейската финансова система от намаленото доверие.
За ситуацията в САЩ председателят на МВФ обяви, че страната трябва да спре падането на цените на жилищата.
Според нея и за двата проблема в Европа и САЩ е необходима дългосрочна фискална политика, която да насърчи икономическия растеж.
Две години след края на финансовата криза икономическият растеж в САЩ и Европа се развива слабо заради голямата задлъжнялост на държавите от региона.
Европейските банки по-трудно намират финансиране покрай голямото нарастване на доходността на техните облигациите, а кредиторите предпочитат да взимат краткосрочни книжа и финансови инструменти. Причината е в излагането на банките към държавен дълг и евентуалната нужда за преструктурирането му. Резките промени на финансовите борси през последните месеци само подсилват несигурността на пазара. Допълнително усложнение за финансовите институции е липсата на решителни действия и солидарност на политиците от двете страни на Атлантическия океан.
Европейските лидери не могат да се разберат кой да плати сметките по дълговата криза. Докато в САЩ политиците и президентът Барак Обама водеха битка за бюджетния дефицит и вдигането на дълговия таван, тези спорове доведоха до загуба на най-високия кредитен рейтинг от ААА от рейтинговата агенция Standard&Poor’s.
