Начало на соларната архитектура в България
Синергийни фасади и покриви.
Използването на енергия от неконвенционални източници е приоритет на Европейския съюз. Докато страни като Германия, Испания, Франция и др. очакват до 2020 година между 20% – 25% от общото потребление на енергия да идва от възобновяеми енергийни източници, със стартирането на подготовката и приемането на енергийни проекти с използване на неконвенционални източници през септември 2007 България все още е в началото.
На фона на редица значими примери на слънчева архитектура в Европа като централата на SCHÜCO Билефел – Германия, централата на Energie AG в Линц – Австрия, енергийната компания Valdostana delle Acque в Италия и много други, идеята за мащабен инвестиционен проект с приложение на соларни системи у нас доскоро изглеждаше футуристична. Факт е обаче, че България вече има своя първи обект от подобна величина.
През септември 2007 година започна изграждането на първата фотоволтаична инсталация с полупрозрачни модули с марката SCHÜCO, чийто системен представител е фирма Алукьонигщал България.
Експертното решение бе модулите да се монтират във вид на покрив на офис-сграда в квартал Павлово, София на мястото на предварително заложените в проекта ефектни, но скъпоструващи стъкла. Резултатът е впечатляваща оптика на покривната част с добавена стойност чрез възможността за използване на слънчевата енергия.
Немският концерн Schüco International KG е пионер в така наречените „синергийни” фасади и покриви.
Понятието синергийна фасада и синергиен покрив произлиза от:
покривни и фасадни системи + фотоволтаична енергия = SCHÜCO синергийни системи.
Фотоволтаичните модули PROSOL – за разлика от стандартните модули – се произвеждат изцяло по зададени от архитекта параметри по отношение на форма, цвят и оптическа структура, и правят възможно иновативното съчетание между съвременно използване на слънчева енергия и оригинална архитектура. Те се интегрират успешно в “студени”, “студено-топли” и “топли” фасади, покривни остъклявания, системи за слънцезащита, балкони и зимни градини.
В проекта е използвана системата полупрозрачен таван /покрив/: тя се използва в сграда, където е желателно през покрива да прониква слънчева светлина. По правило това е „топла конструкция”.
Соларните клетки са монтирани между две стъкла х 6мм всяко ESG /Einfaches Sicherheits Glas/. А вътрешните към помещението стъкла са VSG /Verbunds Sicherheits Glas/ – триплекс, тъй като това е покривна конструкция, отговаряща на определени условия по отношение на здравина. Клетките между двете стъкла са квадратни 125 х 125 мм и са на разстояние 10 мм едно от друго, за да прониква светлината през процепите.
Техническите данни на инсталацията са следните:
1. Инсталирана мощност: 56 кWp;
2. Соларни клетки Q-Cell 125 х 125 мм /поликристал/;
3. Брой модули /стъклопакети/: 192;
4. Инвертори: SMA, тип SMC 5000 TL-6, Тип SB 4200 TL, Тип SB 3800 TL;
5. Комуникационна система: Webbox – централа със SensorBox и датчици за измерване слънчевата радиация, t° на модула, t° на околната среда, дневно произведена електроенергия и общо произведена енергия.
Покривът, върху който са разположени модулите е елипсовиден, с наклон в горния край от 3° и в основата 50°.
Специалистите по соларна техника от фирма АЛУКЬОНИГЩАЛ България се включиха интензивно в цялостната проектна разработка и впоследствие реализация на електрическата и фотоволтаична част от обекта. Не само с чисто професионалното предизвикателство, но и с вълнението да си част от първия по рода си сериозен соларен фотоволтаичен проект, ще запомнят работата си сътрудниците на фирма АЛУКЬОНИГЩАЛ. Проект, който, надяваме се, е началото на един много по-мащабен процес, формиращ облика на съвременна България.