Неизползвани източници на геотермална енергия спят под градовете

Градската среда често е по-гореща от селските райони поради начина, по който градските структури улавят и натрупват излишна топлина. Това явление, наречено „градски топлинни острови“, е наблюдавано за първи път през 1800 г., но един нов начин на измерването му може да помогне да превърнем дефекта в ефект и да се възползваме максимално от проблема като източник на геотермална енергия.

Учени от Германия и Швейцария са разработили средство за измерване на температурата на подпочвените води под повърхността на градовете на базата повърхностната температура и плътността на сградите, измервани чрез сателити. Изследователите сравнили надземните и подземните температури в четири германски града: Берлин, Мюнхен, Кьолн и Карлсруе. Те установили, че колкото по-голям е градът, толкова по-силно изразена е неговата подземна топлина.

Приблизително при 95% от площите, изучавани в излседването, е установена по-висока температура на подпочвените води спрямо температура на повърхността, което изследователите обясняват с по-голямото изобилие на подземни антропогенни източници на топлина, като мазета на сгради и канализация. Именно тази по-висока температура в подпочвените води би могла да се използва като източник на устойчива енергия за отопление през зимата и охлаждане през лятото – с помощта на геотермални или подземни водни термопомпи.

И четирите изследвани града са показали 80% пространствено съотношение между топлинните острови на повърхността и тези под земята. Това кара учените да предполагат, че сателитните измервания на температурата на повърхността не са достатъчни, за да се прецени надеждно температурата на подпочвените води. Въпреки това, след анализ на гъстота на населението, температурите на подземните пространства като мазета и др., учените са успели да изчислят температури на подземните води със средна абсолютна грешка от едва 0,9 келвина.