pixel

Оптимална вентилация – здравословен микроклимат

До 90% от времето си прекарваме в затворени пространства, затова е много важно да се осигури благоприятна въздушна среда. Всяко помещение се нуждае от добър обмен на вътрешен и външен въздух. При лоша вентилация рязко се влошават параметрите на микроклимата в помещенията. Най-често срещаните последствия са застоял въздух, неприятни миризми, висока влажност, създаване на условия за образуване на плесени. Това рефлектира върху повишаването на заболяваемостта от алергии и респираторните проблеми.

Принципите на съвременното архитектурно проектиране налагат вентилационните системи като важен компонент от ОВиК инсталациите.

В нормативните актове на много европейски страни има клаузи, поощряващи изграждането на енергийно-ефективни вентилационни системи в жилищни и обществени сгради.

Разпоредбите на Директивата за енергийните характеристики на сградите обхващат енергийните нужди за отопление, охлаждане, вентилация и осветление в новопостроени и съществуващи сгради.

Определят се минималните изисквания за енергийни характеристики на сградни компоненти и се уточнява: “Изискванията следва да отчитат общите параметри на вътрешния въздух с цел избягване на евентуални отрицателни последици, като недостатъчна вентилация, както и местните условия, проектното предназначение на сградата и нейната възраст.”

Европейски стандарт регламентира изискванията при проектиране и оценка на енергийната ефективност на сгради, насочени към качеството на въздуха в затворени помещения.

Стандарт EN 15251:2012 определя основните параметри, които се използват като входни стойности за изчисляване на енергийните характеристики на сградите и дългосрочна оценка на вътрешния въздух.

Потреблението на енергия зависи до голяма степен от показателите, характеризиращи микроклимата – температура, вентилация, осветление. Вътрешната среда оказва влияние върху здравето, производителността и комфорта на потребителите.

Проучвания показват, че разходите за ремонт на сгради, породени от проблеми, свързани с лош вътрешен климат, често са по-високи от разходите за енергия на сградата. Доказано е също, че с подходящо качество на вътрешната среда може да се повиши производителността при работа и учене и да се намалят отсъствията. Освен това, хората са склонни при неприятна въздушна среда да предприемат коригиращи мерки, които оказват влияние върху потреблението на енергия.

Международни стандарти и технически доклади определят различните видове и категории критерии за качество на въздуха, които могат да имат значително въздействие върху енергийните характеристики.

Стандарт EN 15251:2012 определя параметрите, които трябва да се използват за мониторинг на вътрешния въздух, съгласно Директивата за енергийна ефективност. Този стандарт се прилага по отношение на непромишлени сгради: еднофамилни къщи, жилищни сгради, офис сгради, училищни и университетски сгради, болници, хотели и ресторанти, спортни съоръжения, търговия на едро и дребно.

Параметрите, определящи качеството на вътрешния въздух са:
– температура
– влажност
– относителна влажност
– температура на оросяване
– качество на въздуха в помещенията – чрез концентрацията на CO2

Качеството на въздуха в затворени помещения се изразява чрез необходимото ниво на вентилиране или чрез концентрацията на въглероден диоксид в помещенията.

Дефинирани са четири категории вентилирани помещения, според нивото на качеството на въздуха в тях.

За всяка категория е даден предвиденият процент на неудовлетворени обитатели от качеството на средата, при съответното ниво на навлизащ свеж въздух в помещението и препоръчителните нива на концентрация на въглероден диоксид.

Категория Предвиден %
незадоволени
обитатели
Навлизащ
въздух
(l/s/човек)
Концентрация на
CO2 над външната
(ppm)
I 15 10 350
II 20 7 500
III 30 4 800
IV >30 <4 >800

В България мерките за икономия на енергия в сградите практически не се обвързват с качеството на микроклимата.

Законовите инструменти, стимулиращи внедряването на енергийно-ефективни решения водят до топло- и хидроизолиране на много сгради. Това налага осигуряването на приток на свеж въздух и изграждане на инсталации за проветряване. Вентилацията на помещенията изостава в сравнение с процеса по изолиране на сградите. На средствата, вложени за вентилационни системи, се гледа не като на инвестиция, а като на разход. Това е причината да не се проектират и изграждат добре функциониращи системи в много от сградите.

Постигането на благоприятен микроклимат в помещенията е свързано с доста средства за проектиране, изграждане, поддръжка и функциониране на вентилационна система. Направените вложения се оправдават, поради предимствата, които носи постигането на здравословен вътрешен климат.

Съвременните вентилационни системи не само подават филтриран свеж въздух, но и пречистват замърсителите от въздуха, който се улавя и отвежда от помещенията.

Основните характеристики, отличаващи ефективната вентилационна система са съвместимост с условията на приложението, надеждна работа и ниска енергоемкост.

Според вида на въздухообмена вентилационните системи биват естествени и механични.

За всеки конкретен случай се определя какъв тип вентилация е най-икономичен, технически рационален и най-подходящ от санитарно-хигиенна гледна точка.

Препоръчителните норми за смяна на въздуха за един час са различни, в зависимост от предназначението на помещенията. За най-добър комфорт трябва да се обезпечи трикратна смяна на въздуха за един час. За баня – 5 пъти, кухня – 6 пъти, за кафенета, барове и ресторанти – ок. 10 пъти, а при промишлени помещения, тази необходимост значително се увеличава.

Естествената вентилация се основава на физичните закони. Благодарение на разликата в налягането, се раздвижват въздушни маси с различни температури. Подаването и отвеждането на въздуха се осъществява под действието на разликата в температурата на вътрешния и външния въздух (топлинен напор) и под въздействието на вятъра върху сградата (ветрови напор).

Затопленият въздух се издига през вентилационните тръби, а неговото място се заема от свеж въздух, който навлиза през клапани, вентилационни отвори в долните части на врати и други неплътности в помещенията.

Това е стара, но икономична форма на жилищна вентилация. По-евтина е от механичната, защото не се използва електричество. Необходими са единствено вентилационни шахти и места, през които да навлиза свеж въздух.

В най-високата част на шахтата се монтира дефлектор, който усилва тягата в зависимост от силата на вятъра.

Механичната вентилация се налага в случаите, когато функционалността на сградата го изисква, има повишени нива на шум и замърсяване на средата. Използва се оборудване, позволяващо преместването на големи въздушни потоци на значителни разстояния. Външният въздух може да се подлага на филтриране, овлажняване, нагряване. Недостатък са високите инвестиционни и експлоатационни разходи, както и възникването на шум и вибрации.

От своя страна, системите за механична вентилация биват системи със смукателен вентилатор и балансирани системи – със смукателен и нагнетателен вентилатор.

Балансираните вентилационни инсталации често се оборудват със системи за рекуперация.

Топлият или хладен отвеждан въздух се използва за подгряване или охлаждане на входящия пресен въздух. Рекуператорите ограничават топлинните загуби от вентилацията, като намаляват разликата между външната и вътрешната температура.

В някои сгради е организирана смесена вентилация – естествена и механична. Съчетаването на двата вида вентилация дава възможност за увеличаването на количеството свеж въздух в сградата.

Периодичната поддръжка и правилното функциониране на вентилационната инсталация са важно условие за комфортен вътрешен климат.

Почистването на филтри и решетки не означава, че инсталацията е почистена.

Всички компоненти в системата – вентилационни тръби, отдушници трябва да се почистват периодично.

Неподдържаните и замърсени инсталации са предпоставка за поява на много симптоми като дразнене на очите, гърлото и носа, главоболие, намалена работоспособност, характерни при “синдром на болната сграда”.

EN 12097:2006-11 е стандартът, определящ изискванията към въздуховодни компоненти за улесняване поддържането на въздуховодни мрежи.

EN 15780:2012-01 е насочен към хигиената на вентилационните инсталации, определят се критериите за чистота, начина на измерване на замърсяванията и периодиката на инспекция и почистване на инсталациите.

В България няма нормативни изисквания за почистване на вентилационните системи. Дори в болници, училища и други обществени сгради това не се извършва години наред.

Оптималната вентилация е изключително важна за здравето, комфорта и безопасността на обитателите, но прекомерната вентилация може да причини дискомфорт и води до излишно разхищение на енергия.

 

Може да харесате още...