Петър Димитров: Светът няма да пита нас какви да са цените на енергоресурсите

Токът ще поскъпне в перспектива с около 45% – но само ако газът и нефтът “кротуват”

Парламентарната икономическа комисия гледа преди дни енергийната стратегия на страната до 2020 година с неясен резултат: на редовното заседание не се стигна до решения, а насроченото извънредно заседание се провали.

Седмица по-рано от Българска фотоволтаична асоциация бурно възразиха срещу промените в Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), с които се въвежда забрана за изграждане на фотоволтаични системи върху земеделски земи от първа до четвърта категория, като ги определиха за вредни и дискриминационни, противоречащи на няколко европейски директиви.

Помолен да коментира тази тема пред otoplenie.eu, бившият икономически и енергиен министър Румен Овчаров, по чието време се задвижиха първите проекти в тази област, каза:
– Очевидно е, че този процес трябваше да бъде регулиран. Това, което беше направено през 2006 година за енергетиката и после през 2008 година продължено, беше само отваряне на вратата за навлизането на възобновяемите енергийни източници. И това, че този процес сега трябва да бъде регулиран, е съвсем нормално и естествено. Друг е въпросът, че управляващото мнозинство избяга от всички възможности за икономическо регулиране на процеса, от създаване на общовалидни критерии на базата на икономически резултати за това как и кои обекти да бъдат реализирани.

Напротив, затънахме в една тотална администрация и бюрокрация по този проект. Отново всичко ще се решава по непрозрачен начин от никому неизвестни чиновници и служители – дали на електроенергийния системен оператор, дали на електроразпределителните дружества.

Чиновниците ще казват колко, ще казват кои, ще казват кога, без да казват защо.

И е съвсем логично бизнесът да не е съгласен с това.
От друга страна в законопроекта ред неща са в директно противоречие с вече поети ангажименти. Отлагаме отново въвеждането на биогоривата. Това е чисто лобистка поправка в интерес на един производител на горива в България. На практика с този закон приемаме, че няма да изпълним директивата за 10% ВЕИ в транспорта до 2020 година.

Напълно се отказваме от развитието на фотоволтаиците върху терените и халетата на вече съществуващи предприятия, където разходите за присъединяване ще бъдат минимални, почти нулеви. Отказваме се от развитието на водния потенциал на страната, не го стимулираме по неизвестни причини.

Така че в крайна сметка има от какво да бъдат недоволни производителите на възобновяема енергия, друг е въпросът, че не могат да бъдат задоволени всичките им искания, защото само в съвсем кратък период от няколко месеца са подписани огромно количество договори, които – ако беше позволено да се случи предвиденото по първата реакция на документа – щяха да доведат до шок и ужас от цените на електроенергията.

Не е ли все пак положително, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще обхване и продавачите на най-скъпия ток?
– Нормално е държавната комисия да регулира този процес, тъй като инвестиционните разходи падат всяка година. Някак не е редно при инвестиционни разходи от преди две-три години да строиш сега при два пъти по-ниски разходи и да очакваш, че 25 години ще ти се изкупува електроенергията на онези цени. Това е нелогично и не би следвало никой да го очаква.

Обърнахме се с въпроси за енергийната стратегия и към заместник-председателя на парламентарната комисия Петър Димитров, който също беше икономически и енергиен министър, преди да стане депутат, така че може да влезе в положението на наследника си Трайчо Трайков, вносител на документа.

Да започнем с актуален въпрос, г-н Димитров – фотоволтаиците излязоха с декларация, че ще сезират европейските институции за дискриминация спрямо тях заради законовите промени, които ограничават изграждането на соларни паркове. Вие как преценявате – основателно ли е това оплакване?

– Въпросът е какво се целеше с този закон. Ако целта беше да привлечем инвеститори в този бранш, то приетите промени в закона са точно в обратната посока. Те усложняват инвестирането и стимулирането или – грубо казано – отблъскват инвеститорите от този сектор. Така че, от тази гледна точка приетите промени са антиинвестиционни.

Но тези промени не целят ли регулиране, за да имаме в перспектива поносима цена на електричеството?
– И това не може да бъде доказано, тъй като има възможност за износ на такъв ток през механизма на зелените сертификати. Освен това, високите цени на тока в момента не идват все още от зелената енергия, а от въглищните централи, в това число скандалната ТЕЦ “Марица Изток 1”, която вече е калкулирана в цената, а пък не може да тръгне. По-големият дебат трябва да бъде за ядрената енергетика, която реално може да поддържа ниски цени на електроенергията в близките 60-70 години. С възобновяемите източници това не може да се случи, но това е в друга плоскост и друго лоби. Аз задавам по-простия въпрос – защо не се стимулира производството на електроенергия от големи ВЕЦ-ове? Националните си цели бихме могли да постигнем с един или два проекта на Дунав. Да не говорим, че има възможност и през Горна Арда и Тунджа. Аз не разбирам – да не би до 10 мегавата да е възобновяем източникът, а над този праг вече не?

Има ли обаче проекти? За централа на Дунав се говореше на времето, но кой помни?
– Напротив, разговорите винаги са се водили, включително и в предходните няколко години. Там проблемът е по-скоро в позицията на румънската страна, но това са интересни проекти.

Колко би излязла цената на такава централа?
– При всички случаи над милиард. Там има едно сериозно съоръжение, особено от румънската страна, за да не се допусне наводняване. Но така ще се реши проблемът и на корабоплаването, което е важно не само за България, но и за всички дунавски страни. Ще качи нивото на реката и Дунав ще е плавателен, като изключим месеците, в които може да е замръзнал.
Има и други въпроси, които вариантът на енергийна стратегия трябваше да обсъди. Какво е положението без “Белене”, без “Козлодуй”, без нови мощности по Дунава? Това са песимистичните варианти, но в една стратегия те трябва да се отчитат. Какво правим, ако Русия не ни разреши да продължим живота на блоковете в АЕЦ “Козлодуй”, ако не направим 7-и и 8-и блок там, ако не направим АЕЦ “Белене”?

Кой може да не разреши? От кого зависи?
– От проектанта зависи. Той трябва да даде съгласие, да обследва блоковете и да каже дали е съгласен.

Значи руснаците имат още един инструмент за натиск?
– Имат разбира се, те имат много инструменти за натиск и вие чухте един от тях – цените на газа. След три години приказки ние нямаме нито връзка с Гърция, нито с Турция, нито с Румъния. Т.е. много говорим, но нищо не се случва. Стоим си и тъпчем с всичка сила на едно място.

Това ли е причината да сте скептичен към проекта за енергийна стратегия?
– Не само – просто няма стратегия. Има описани няколко цели, част от тях са им спуснати от Европейския съюз, част от тях имат национално значение и няма нито дума как ще ги постигнем тези цели. Нито дума в нито едно направление.

Какво конкретно критикувате?
– Аз няма какво да критикувам, особено външните цели, които са спуснати. Въпросът е как ще достигнем тези цели. Записани са атрактивни предложения – например ще правим национален пазар за електроенергия. Какво ще продаваме там? “Марица Изток 1” е с 15-годишен договор за задължително изкупуване, “Марица Изток 3” е с 15-годишен договор също, вятърните и соларните са с различен срок. Ами ако “Козлодуй” ще се състезава с “Марица Изток 2”, другата държавна централа – какъв ще е този пазар?

Стратегията е направена, като че ли сме островна държава. Представете си, че в България останат само вятърни и соларни инсталации, които са скъпи. Какво ще направи българинът – ще купува от тях ли? Не, ще купува от Турция и от Румъния. Ще купува евтина ядрена енергия, както Австрия купува от съседните си държави. Критикува я, забранява я, купува я и я употребява. Така и ние ще купуваме от съседните държави. Тази стратегия, като е правена, не отчита какво става в региона. При това е записано в една от целите, че ще се ориентираме към износ. На кого ще изнасяме – на Турция ли?

Която прави ядрена централа до границата, край Резово?
– Турция прави не само една, там най-малко три централи се заформят. Знаете, че продължава румънската програма. Знаете, че Албания има мерак да прави ядрена енергетика. На кого ще продаваме? Тази стратегия трябваше да бъде съобразена със стратегиите на нашите съседи. Аз не виждам такова нещо.

Няма никакви анализи. Дори данните са от 2005 година. Поне това да си бяха направили труда да актуализират и да тръгне стратегията им от 2012 година, та поне да е за 10 години и да стигне до 2022 г. Но няма такива работи, защото няма кадри. Плащаме на британска банка, за да ни каже дали да правим Белене или да не правим, а когато си правим стратегията, не щем да дадем нито лев. Т.е. за простите решения ние даваме огромни пари на чужди консултанти, а по сложните решения работим сами, ама и затова нищо не сме направили.

Аз затова казвам, че нямам бележки по тази стратегия. Там са само цели. Целите са добри – да повишим енергийната ефективност, да санираме и т.н. Но как ще стане това – нито дума. Нито за газовите връзки, нито за “Набуко”, нито за “Южен поток”, да не говорим за “Бургас-Александруполис”, те въобще не присъстват.
Затова мисля, че добрият вариант е министърът да си вземе тази стратегия и да си я прибере.

От друга страна казах и на комисията – нищо няма да се случи, ако стратегията бъде приета. Тя не може да навреди.

Когато пое управлението, екипът на икономическото министерство се ангажира да вдигне булото от добре пазените тайни в енергетиката и всичко ще бъде прозрачно. Изпълниха ли това обещание? Има ли напредък?
– То булото не е спускано по българско желание. Дайте да погледнем какъв е договорът с EVN за “Горна Арда”? Да сте го виждали? Там има търговски отношения и партньорът ти казва: “Не съм съгласен да ме разнасяш по медиите”.

Руските договори?
– С руските договори е същото. Те изтекоха по различни канали, но Русия е против. Не иска цял свят да знае на какви цени ще продава в България. Отстоява си търговския интерес. Това не са политически договори.

Само това ли са тайните? Има толкова неща, които се обсъждат, но само неофициално?
– Едно е да твърдиш нещо, друго е то да е реално. В тази доскоро почти изцяло държавна сфера е ясно, че въздействието върху тези структури е много важно. Но как се реализира сега и каква е разликата с преди 2 години или 6 години, аз не виждам.

Например твърдението за нелегален износ на ток?
– Това не е работа на политическото ръководство на министерството. Първо, там имаш Български енергиен холдинг, който ги държи тези неща. Ако има криминален износ, трябва да разбереш на кого е. За какво правиш по 200 000 СРС-та? Престъплението не е стопанска дейност и от тази гледна точка си е работа на полицията, прокуратурата и съда.

С две думи – още няма прозрачност, така ли?
– Дайте ми примери, за да отговоря. Например – какво по-прозрачно знаете за АЕЦ “Белене”? И аз не знаех до преди месец и половина, че са похарчили за две години още 300 милиона за “Белене”. Плюем го, отглеждаме жаби, не сме сигурни ще го правим или не – и в същото време даваш още 300 000 евро там. Кое му е прозрачното? Да знаете какво ще става с “Горна Арда”? Каква е окончателната цена? Колко ще ни струва електроенергията от там? Аз не знам. Щяхме да анулираме договорите и да подпишем евентуално нови. Да сте ги видели тези по-изгодни договори? Нещо да сме постигнали?

Трябваше да заработи “Галата” като газово хранилище – да знаете какво става там? Няма сфера в която нещо да е мръднало на милиметър, в същото време едно огромно самочувствие, обяснява се на всички колко сме добри.

Аз търся потвържденията. Трайчо казва, че заради “Мелроуз” ще намалим поне с 15% цените, в същото време газът за тези две години поскъпна почти с 50%. Вярно, по външни причини – за това, че скача цената на нефта. Въпросът е за празноговоренето, зад което не се крие нищо реално.

Можем ли да видим в перспектива движението на цената на тока?
– Като имате предвид, че основните цени са по дългосрочни договори, то сметката може да се направи. Заради възобновяемите източници и като се има предвид плащането на емисии от следващата година, поскъпването ще е с около 45%.

Това поне твърда прогноза ли е?
– Това е при положение, че цените на газа и нефта се гледат почти като константа. Но те няма да стоят така – вървят си и няма да питат и разпитват България. Това, че ние не сме излезли от кризата, не ги интересува. Светът потребява повече нефт и газ, търсенето върви нагоре и цените го следват. Виждам, че не ви радвам, но това е положението.