Производството на водород в Германия не върви по план
Зеленият водород като алтернатива на изкопаемите горива няма да бъде достатъчно достъпен в обозримо бъдеще. Въпреки това вече има яснота по отношение на основната водородна мрежа в Германия и лицензите за електролизери.
ЕС си е поставил за цел до 2030 г. да инсталира електролизери с капацитет от поне 40 гигавата. Това би трябвало да доведе до производството на 10 милиона тона екологичен водород. Само Германия иска да изгради капацитет от 10 гигавата до 2030 г., но в момента е далеч от това, тъй като има инсталирани само 111 мегавата. Но е направена важна стъпка.
През есента на 2024 г. германското правителство одобри кандидатурата на мрежовите оператори за разширяване на основната водородна мрежа, която до 2032 г. ще свързва бъдещи регионални и местни водородни проекти в цяла Германия, например в индустриални или търговски паркове. Одобрена е и връзката с мрежите на съседните държави. Планираните мерки включват осигуряването на линии с обща дължина над 9 000 км. Около 60% от тях ще бъдат създадени чрез преобразуване на съществуващи газопроводи. Това изисква големи инвестиции, които Федералната агенция за мрежите оценява на 18,9 милиарда евро.
Разширяването на мрежата е особено важно, тъй като най-добрите условия за производство на екологичен водород са в северната част на Германия. Там вятърните електроцентрали могат да генерират необходимата енергия за електролизерите. Търсенето обаче не е по крайбрежието, а в индустриалните центрове в западната и южната част на страната – така че водородът трябва да се транспортира там по тръбопроводи.
Освен това германската мрежа трябва да бъде свързана с тази на съседните държави. Това е така, защото значителни количества водород ще се произвеждат в южните региони на света, където има много слънчева енергия, например в Северна Африка.
Затова в свое изявление Националният съвет по водород към германското федерално правителство, заедно с холандските и белгийските си партньори, призовава за общ европейски подход. „Само ако заедно отстраним пречките и смело предприемем следващите стъпки, ще създадем основата за достъпно и чисто енергийно бъдеще“, обясни Катерина Райхе, председател на Националния съвет по водород към германското федерално правителство. Приоритет е създаването на общоевропейска инфраструктура за производство, съхранение и транспортиране на водород. За тази цел следва да се разработят програми за финансова подкрепа.
Трябва да се създаде надеждно търсене, за да се развият стабилни вериги за създаване на стойност. Също така е необходимо спешно да се подобри и опрости правната рамка за чистия водород. Тези регулаторни рамкови условия не са стандартизирани в цяла Европа.
Въпреки това през последните месеци Германия постигна напредък по отношение на регулирането. Неотдавнашното изменение на приложение 1 № 10.26 към четвъртата федерална наредба за контрол на емисиите вече ясно определя процедурите за издаване на разрешителни, които трябва да бъдат извършени в Германия за електролизери за производство на водород. „Новата правна ситуация дава яснота по отношение на изискването за лиценз за имисионен контрол“, казва Роза фон дер Щайн, научен сътрудник в берлинския Институт за опазване на климата, енергия и мобилност (IKEM). Инсталациите за електролиза на водород с капацитет най-малко 50 тона водород на ден подлежат на процедури за одобрение с участието на обществеността. За инсталациите с капацитет под 5 мегавата не се изисква разрешение по отношение на имисионния контрол.
Въпреки направеното вече уточнение относно разрешителните, все още съществуват пречки пред изпълнението на проекти за водород. Според проучване на Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата (PIK), публикувано в списание Nature Energy, през последните години в света са обявени над 2000 такива проекта, но само около седем процента от тях са реализирани.
„През последните три години обявените глобални проекти за зелен водород са се увеличили почти три пъти“, казва изследователят от PIK и ръководител на проучването Адриан Оденвелер. „Въпреки това през този период само седем процента от производствения капацитет, първоначално обявен за 2023 г., е бил завършен навреме.“
До 2030 г. Германия ще се нуждае от 4,5 тона водород годишно, според Bundesverband öffentlich bestellter und vereidigter sowie qualifizierter Sachverständiger e.V. (BVS). Това е огромна сума. В момента в света се произвеждат само един милион тона.
Има търсене на новия енергиен източник в различни сектори: От транспорта, промишлеността и отоплителната техника до енергоснабдяването.
Ако всички проекти за водород, обявени в Германия, трябва да бъдат реализирани, необходимите инвестиции ще бъдат огромни. Според PIK ще трябва да се похарчат около един трилион щатски долара. Като причини за забавянето PIK посочва увеличените разходи, липсата на готовност за плащане от страна на потребителите и несигурността по отношение на субсидирането и регулирането. Поради това изследователите от Потсдам предупреждават срещу блокирането на изкопаемите горива, което би могло да обвърже компаниите с изкопаемите горива в дългосрочен план и по този начин да застраши целите за климата.
Друга пречка е, че бъдещата цена на водорода все още не може да бъде изчислена. Все още не могат да бъдат изчислени елементи като цената на емисиите на въглероден диоксид и евентуалните държавни субсидии.
Въпреки това е постигнат напредък и в разширяването на капацитета. Salzgitter AG започна изграждането на електролизна инсталация за зелен водород с капацитет от 100 мегавата. Водородът ще се използва за производството на почти неутрална по отношение на CO2 стомана. Той ще се произвежда в планираната електролизна инсталация с мощност 200 мегавата на мястото на бивша електроцентрала на въглища във Вилхелмсхафен. Той може да бъде доставен през 2028 г., при условие че дотогава бъдат изградени тръбопровод и германска основна водородна мрежа. Други проекти се осъществяват от thyssenkrupp, BASF AG и Siemens. За да се оцени въздействието на водорода върху климата, е важно да се има предвид, че електролизерите изискват много електроенергия и че инсталациите за производство на енергия от възобновяеми източници също консумират суровини. Следователно водородът също не е напълно неутрален по отношение на климата енергиен източник.
Снимка: Sunfire AG