Ренесанс в топлофицирането

В сравнение с много други страни от ЕС, в Германия районната топлофикация се е използвала в сравнително ограничен мащаб досега. Големият северногермански градски център Хамбург обаче прави изключение с голямата си и добре развита градска топлофикационна мрежа. Хората, които имат думата, като Аксел Гедашко, държавен министър на градското развитие и околната среда, планират да развият в още по-широки мащаби районната топлофикация като една природосъобразна форма на използване на енергията.

Хамбург – столицата на топлофикацията в Германия
Деветнадесет процента от домакинствата в Хамбург са свързани с градската топлофикация, докато средният процент за страната е 8. Аксел Гедашко смята, че топлофикационната мрежа в Хамбург трябва да бъде сериозно разширена: „В града ни предстои да бъде построена нова топлоелектрическа централа (на въглища) и ние сме поставили условие централата да произвежда чрез когенерация значително повече топлинна и електрическа енергия от първоначално предвиденото от доставчика на енергия Фатенфал. Освен това, Фатенфал са ангажирани с мащабното разширяване на топлоразпределителната мрежа, за което са предвидени около 50 милиона евро. Новите линии на мрежата ще свържат Вихелмсбург с южната част на Хамбург. Досега топлофицирането в този район беше силно ограничено и ние се надяваме да можем да свържем допълнително към мрежата още 25 000 до 30 000 домакинства. Овен това, планираме да консолидираме допълнително топлопреносната мрежа в северната част на Хамбург. Целта ни е до 2020 година да свържем още 50 000 домакинства към мрежата. И това е една реалистична цел.“

Топлофикационна централа в ХафенСити, Хамбург:
С термична производителност до 300 мегавата, построената през 1999 год. топлофикационна централа снабдява с централно отопление някои части от ХафенСити. Това е новопостроен квартал в Хамбург, който е разположен в някогашната пристанищна зона и предлага атрактивни офиси, жилищни сгради и културно-обществени места.

Аксел Гедашко
След завършване на средното си образование през 1980 година и военната служба в Германските въоръжени сили, Аксел Гедашко учи право в Хамбург и Гьотинген. През 1988 той взима първия си държавен изпит по специалността Административно право и публична администрация, следван от втори държавен изпит по адвокатура през 1992. От 1993 г. до 2000 г. той работи като главен правен консултант за Федерална провинция Долна Саксония. През ноември 2000 г. Гедашко е избран за Главен общински съветник на област Хамбург, а през 2003 г. е избран за Главен административен управител. През 2006 г. Оле фон Бойст, градоначалник на Хамбург, го назначава на поста Държавен съветник за градското развитие и транспорта на Хамбург. През 2007 г. той става Държавен министър, отговарящ за градоустройството и околната среда. Политическите приоритети на Гедашко са свързани с предизвикателствата как Хамбург да посрещне климатичните промени и последствията от тях, което включва и разширението на топло-разпределителната мрежа и главната роля на стратегиите за намаляване на емисиите от СО2. Той е на 48 години, баща на две деца и член на Германския християндемократически съюз (CDU).

Нашата цел е до 2020 година да свържем още 50 000 домакинства към мрежата. И това е една реалистична цел.”

По отношение на използването на централно отопление в сравнение с другите страни от ЕС, Германия заема едно средно място в класацията от общо 32-те държави-членки. Според Аксел Гедашко, това се дължи отчасти на немското градоустройство: „Районната топлофикация е по-подходяща основно за големите градове и районите с по-концентрирано население. Поради големите капиталови разходи, тя е по-нерентабилна в провинциалните зони. Средностатистическото разположение на топлофикационните системи зависи и от историческото развитие на районите, тъй като една система за топлофикация не може да се построи за един ден, просто не става по този начин.

ПРЕДИМСТВАТА НА ТОПЛОФИКАЦИЯТА
Дълго време топлофикацията се дискредитираше като по-скъпа алтернатива на отоплението с нафта и газ. Това обаче се промени и сега тя предлага по-разумни цени. Въпреки че капиталовложенията за топло-разпределителната мрежа са доста високи, променливите разходи не са се повишили толкова рязко през последните години в сравнение с тези на отоплителните системи на мазут и газ. Аксел Гедашко отдава това на смесеното гориво, с което се генерира топлинната енергия в Хамбург: „Тази смес се базира основно на въглища и газ. През последните години цената на газта рязко се повиши. Ако искаме да се вместим в сегашните разходи, гражданите трябва да разберат нуждата от топлоцентрали работещи на въглища. Фатенфал планират да заменят една стара централа в Хамбург, работеща на въглища, с по-съвременно съоръжение. В града ни този проект не остана без своите критици, но заради ангажимента на Германското федерално правителство за неизползване на ядрена енергия, трябва да стиснем зъби и да разрешим енергодобива от централи, работещи на въглища и за в бъдеще, при условие че се повиши значително процесът на когенерация.” Той веднага изтъкна обаче и положителните страни: „По-малко от водата за охлаждане отива в Елба, а повече в топло-разпределителната мрежа. И това е много добра идея.

Топлофикацията също така допринася и за защитата на климата: подменянето на базирано на нефт или газ отопление с топлофикация ще спестява средно по 0.7 тона СО2 емисии на домакинство за година. Следователно, топлофикацията е много ефективен начин за спестяване на значителни количества СО2.

Комбинирано производство на енергия и по-малка консумация на енергия
Ако питате Аксел Гедашко за мнението му относно зависимостта между топлофикацията и развитието на нови източници на енергия като вятърната енергия, биомасата и слънчевата енергия, той подчертава, че нашият пръв приоритет преди всичко трябва е консумацията на възможно най-малко енергия. „Хамбург е първият от всичките 16 федерални провинции, който прие Закон за опазване на климата. Той постановлява, че всяка нова сграда трябва да изразходва 30 % по-малко енергия от позволеното във федералния закон. В момента допълваме закона, така че да включва и вече съществуващите сгради: Целта ни е да постигнем изолиране на подпокривните пространства и единичното остъкление на прозорците да бъде заменено с двойно. Намаляването на потреблението на енергия е най-добрият начин да се намали въздействието ни върху околната среда.

Вторият момент е смесената енергия: В момента строим нов квартал тук в Хамбург, ХафенСити, който се простира върху 150 хектара и се намира на брега на Елба, точно до сградата на Кметството. Организирахме търг с оферти от цяла Европа за топлоснабдяване на този квартал, базирано на комбинирана енергия, включително и от алтернативни източници. Вярвам, че бъдещето принадлежи на това. Да вземем топлата вода, например: тя може да бъде затопляна от слънчева енергия. Освен това сме инсталирали и голямо хранилище за гориво за енергоснабдяването на ХафенСити. Всичко се свежда до комбиниранeто.

Сега всичко до голяма степен зависи от това производителите на енергия да не злоупотребят с пазарните си позиции. В Германия имаме регулаторна система за електрическите и газопреносните мрежи. Необходимо ни е нещо подобно и за топлофикацията”.

Топлофикацията може също да спомогне Германия да постигне зададените от ЕС целеви нива на СО2 емисиите. При благоустрояването на всяка градска зона авторите на градоустройствените планове трябва винаги да имат предвид разширяването на районната топлофикационна система. А когато се строят нови електроцентрали, да се вземат необходимите мерки и чрез процес на когенерация получената топлина да се използва в топлофикационната система. Аксел Гедашко е убеден, че „няма друг начин да се постигне подобаващо повишаване на енергийната ефективност. Ако същевременно увеличим изолацията на домовете си, ще се нуждаем от по-малко централно отопление в тези сгради. Това означава, че за в бъдеще ще сме в състояние да задоволяваме потребностите на значително повече домакинства със същото количество топлинна енергия.

ИМИДЖЪТ НА ТОПЛОФИЦИЯТА В ГЕРМАНИЯ
В миналото топлофикацията имаше негативен имидж заради сравнително високите цени за крайния потребител. Поради тази причина, топлофицирането не беше особено популярно в Германия. Аксел Гедашко е убеден, че е назрял моментът за ренесанс в топлофицирането, стига отговорните за това хора да се възползват от възможността. ”Сега всичко до голяма степен зависи от това енергопроизводителите да не злоупотребяват с пазарните си позиции. В Германия имаме регулаторна система за електрическите и газопреносните мрежи. Необходимо ни е нещо подобно и за топлофикацията. Само тогава и други доставчици биха могли да се конкурират редом с настоящия доставчик на енергия.

В Хамбург например, много индустриални компании генерират топлинна енергия, която също би могла да се подава в топлофикационната мрежа и по този начин да се намалят СО2 емисиите. Въпросът е само в това да се даде достъп на тези производители до топлофикационните мрежи и да им се плати реалната пазарна стойност за топлинната енергия, а не някаква занижена цена. Има още какво да се прави, за да превърнем този пазар в конкурентноспособен.”

Според Гедашко разходите за построяване на топлофикационните мрежи са били главната пречка за разширяване на топлофикацията до този момент. „Тъй като в бъдеще сградите ще бъдат по-добре изолирани и следователно ще се нуждаят от по-малко централно отопление, трябва да приемем, че относителният дял на разходите за мрежата ще се увеличи в сравнение с този на потребителските разходи. Следователно, предизвикателството пред инженерите е да разработят процеси, които биха позволили възможно най-евтиния начин за полагане на топлопреносните тръбопроводи. Това означава, че общините не трябва да се опитват да увеличават цената. И най-накрая, трябва да бъде осигурено надеждно държавно финансиране като това, което понастоящем се планира от федералното правителство и то в дългосрочен план. Все пак топлофицирането е дългосрочен ангажимент и едногодишни или двугодишни програми на финансиране няма да са от особена полза.”

АНГАЖИМЕНТ ЗА БЪДЕЩЕ С ТОПЛОФИКАЦИЯ
Аксел Гедашко се ангажира лично да работи активно за разширяването на топлофикационната мрежа. „Изрично изискахме от Фатенфал да повишат значително обема на когенерацията в новата топлоелектрическа централа в Хамбург: от първоначалните 450 мегавата (МW) на 650 мегавата (МW).

По въпроса за изискванията на законовата рамка, той посочи текущия законопроект за когенерацията, който може да влезе в сила тази година. Този проект предвижда държавна субсидия за разширяването на топлофикацията. „Тъй като други източници на енергия, като слънчевата или вятърната са сериозно субсидирани, ще е фатално изкривяване на пазара, ако топлофикацията бъде оставена на заден план. По тази причина вярвам, че е правилно да се използва държавно финансиране за разширяване на топлофикационната мрежа. В цифри това означава, че в бъдеще федералното правителство ще субсидира комбинираното генериране на топлинна и електрическа енергия в рамките на 750 милиона годишно. А това включва и субсидии за изграждане на топлофикационните мрежи. Мисля, че това е правилният път напред” – обяснява Аксел Гедашко.

Той е убеден, че топлофицирането чрез когенерация ще претърпи един ренесанс. „С правилния енергиен микс може да бъде дори малко по-евтино от газовото отопление. Равносметката е, че ще се нуждаем от по-малко енергия за отопление, защото Европа като цяло масово инвестира в изолация на домовете. Следователно, въпреки че общите продажби на топлофикацията няма да нараснал драстично, нейният процентен дял в общото осигуряване на топлинна енергия ще се повиши. Разходите за мрежата ще са от решаващо значение за икономическия успех на топлофикацията” – заключава Аксел Гедашко.

Хамбург
Със своите близо 1.8 милиона жители, Хамбург е вторият по големина град в Германия и седми в ЕС. Ханзейският град е автономна градска провинция, една от 16-те германски федерални провинции. Първите топлопреносни тръбопроводи в Хамбург са построени още през 1893 г., а понастоящем градът разполага с топлофикационна мрежа с дължина 740 км, която снабдява 410 000 домакинства. Системата за комбинирано производство (когенерация) на топлинна и електрическа енергия произвежда 1 450 мегавата топлинна и 450 мегавата електрическа енергия.

Списание AGENDA

Agenda е името на списанието за клиентите на Данфосс в областта на топлофикационната автоматика.

През 2008 година Направление „Топлофикационна автоматика” на Данфосс започна да издава  списание Agenda. То може  да отговори на интересите Ви в областта на топлофикационната автоматика, показани от гледна точка на Данфосс. В списанието са представени още мнения и опит на външни специалисти, поканени да участват в него.

Идеята на списанието е да отправи глобален  поглед към топлофикацията, като го съчетае с разглеждането на конкретни теми, различни страни и новини от различни места.
Всички броеве на списанието можете да намерите на уеб страницата на Данфосс.


Вижте също...