pixel

Скъпият климатик се изплаща бързо

Скъпият климатик се изплаща бързо

Както е тръгнало, главният диспечер на българската енергийна система сигурно с нетърпение очаква летните горещини и включването на все повече климатици в мрежата. Защото в 5 часа сутринта на 5 май бе достигнат нов антирекорд по ниско потребление на ток – само 2000 мегавата. А покачат ли се температурите с 5-10 градуса, консумацията на електроенергия ще скочи поне двойно, тъй като от няколко години насам климатиците навлизат все повече в българския бит.

Всъщност климатиците са едни доста енергоемки уреди. Затова, ако не издържаме на летните горещини, най-грешната стратегия е да се юрнем през юли или август и набързо да си купим климатик. Тези покупки по правило са грешни, защото рядко в такива ситуации отделяме достатъчно време да проучим пазара и да преценим какво точно ни трябва. А като всяка технология и тази се развива с бързи темпове, изискванията към енергийната ефективност на уредите се увеличават и често скъпи до вчера модели могат да се намерят евтино.

Първо се оглеждат помещенията

Най-важната част от избора на климатик е да се прецени каква мощност трябва за съответното помещение. Мощността на климатика понякога се закодира в самото наименование на модела. Ако в името му пише примерно цифрата 24, това означава, че мощността му е 24 000 BTU. Това е специална мярка за мощност на климатични системи и се нарича “британски топлинни единици”.

Най-слабите климатици за домакинствата започват от 9000 BTU, които са достатъчни за отопление или охлаждане на помещение от около 15 квадрата. Мощност от 12 000 BTU вече е достатъчна за помещение от 25 квадрата, а 25 000 BTU – за помещение от 50 квадратни метра.

Правилото е винаги климатикът да превъзхожда с до 20-30% възможностите за оптимално охлаждане на съответното помещение, защото по този начин се натоварва по-малко и съответно животът му се увеличава. Климатик, който работи постоянно на 100%, нито насмогва с охлаждането, а и рискът да изгори много скоро е голям.

Трябва да се прецени и изложението на помещението. Ако в него цял ден грее слънце или се намира под таванската плоча, е нужен по-мощен уред.

Мерене на  ефективността

Има още две означения, които са пряко свързани с ефективността на климатика и трябва да ги има в техническото му описание или поне да се пресмятат лесно. С едното – COP (coefficient of performance – коефициент на трансформация), се определя колко е ефективен при отопление. Получава се, като мощността се раздели на консумираната мощност в електрически ватове. Например, ако климатикът е с 12 000 BTU и пише, че в режим “отопление” харчи 2000 вата, значи коефициентът на трансформация е 6. Колкото по-голямо е това число, толкова по-ефективен е климатикът.

При съвременните уреди този коефициент трябва да е най-малко 3. Климатиците от клас А, А+, А++ и нагоре, които наистина харчат по-малко ел. енергия, би трябвало да имат COP 5. Но цената им започва от 1500 лева нагоре.

Другото означение, по което може да се ориентираме за ефективността, е EER (energy efficiency rating – коефициент на енергийна ефективност). Той служи за определяне на ползите от климатика при охлаждане и се пресмята по същия начин. И също по-високото число показва, че уредът е по-икономичен, съответно се изплаща по-бързо.
Следващата стъпка при избора на климатик трябва да е видът му. Ако човек бърза да купи охлаждащо устройство и не иска да се главоболи с монтажа, най-лесно е да си вземе преносим.

 Това е единственият тип климатик, който може да се мести от стая в стая в зависимост от конкретната потребност. От него излиза гъвкав въздуховод с дължина между 1,5 и 2,5 метра, който отвежда топлия въздух вън от помещението.

Точно това е и най-голямото му неудобство, защото въздуховодът обикновено е с диаметър около 15 сантиметра и трябва да се търси някакъв добре изолиран отвор в стената или прозореца. Другият начин е да се сложи в розетката на комина.

Шумът – отвън

Недостатък на мобилните климатици е, че при тях цялото устройство е вътре в помещението, включително и компресорът, който е доста шумен. Този недостатък не съществува при т.нар. сплит системи, които се състоят от два основни блока – вътрешен и външен. Компресорът е изнесен във външния блок, който се монтира от външната страна на стената. При вътрешните тела има голямо разнообразие, те могат да са стенни, подови, таванноподови, колонни или за вграждане в тавана.

Всички съвременни сплит системи са снабдени с дистанционно управление и течно-кристален информационен дисплей. С негова помощ може да се задава желаната температура в помещението с точност до един-два градуса, а също и посоката на въздушния поток. По-съвършените модели имат специални режими за работа през нощта. Във вътрешните тела са вградени филтри за грубо и фино пречистване на въздуха от прах, цигарен дим, цветен прашец и т.н.

По-съвършеният вариант е т.нар. мултисплит система, която е подходяща не за отделно взето помещение, а за цял апартамент. При този тип към едно външно тяло се свързват няколко вътрешни, при това те могат да бъдат с различна мощност и от различни типове. Но обикновено стойността на монтажа им е от 1,5 до 2 пъти по-висока, защото тръбните връзки между телата са повече и по-дълги. Освен това при мултисплит системата има една голяма опасност – да се повреди компресорът, което да доведе до спиране на цялата климатична система.

trud.bg

Може да харесате още...