Скритата цена на ядрената енергия: урановите мини
Урановите мини тровят средата, в която живеем, и заедно с риска от ядрена авария това е още един компонент от скритата цена на атомната енергия. Нов доклад на учени и еколози тази седмица изведе на преден план темата за „горивото“ на ядрените централи, чиято енергия масово се счита за чиста и безопасна.
„Увеличение на ядрените мощности в Европа, влияние на урановите мини и алтернативи“ е документ, който развенчава митовете, че ядрената енергия е чиста, сигурна, евтинa и приятелски настроена към климата. Тя е белязана от скрити разходи, които ще бъдат прибавени към сметката на данъкоплатеца, технически проблеми и спотайващи се опасности.
Докладът се съсредоточава върху България и Словения, където има редица проблеми, свързани с урана: от изоставените мини (зомби-мини) до лошо управляваните радиоактивни отпадъци. Словения има планове за изграждане на един нов ядрен реактор и за продължаване използването на друг. ВЯ България съществуват инициативи за две отделни ядрени мощности. Докладът стига до извода, че предвидените енергийни нужди на България и Словения са съзнателно преувеличени, докато разходите за ядрените реактори са силно недооценени. Едновременно с това съществува икономически оправдан потенциал за възобновяеми енергийни източници – при това без субсидиране и на по-ниска цена за киловат час.
Трудно е да се разбере защо повечето членове на ЕС считат урана за естествен енергиен източник, когато почти целия уран се внася, сочи докладът. Това не е всичко – ЕС носи отговорност за случващото се в страните, от които черпи уран.
Докладът обяснява още как могат да бъдат създадени икономически стимули, които да мотивират компаниите да не изоставят миниите, преди пълната рехабилитация на замърсената земя.
Скорошни епидемиологични изследвания потвърждават, че излагането ни на газ радон, дори и при много ниски нива, повишава риска от заболяване от рак. Полевите изследвания, направени за този доклад, разкриват как изоставените уранови мини продължават да въздействат върху живота на хиляди, дори десетилетия след като се “затворени“, какъвто е случаят с урановите мини около София. Дългосрочните разходи, свързани с тези „зомби“ мини, ще трябва да бъдат считани за част от експлоатационните разходи за ядрените реактори.
