Учени избраха молекулярен подход към слънчевата енергия
Проблем при слънчевата енергия е, че понякога слънцето не грее.
Екип от Технологичния институт в Масачузетс и Харварския университет е измислил интересен ход за борба с проблема – материал, който може да абсорбира топлината от слънцето и да я съхранява чрез химическа форма, бидейки готов да освободи топлината отново по всяко време, когато е необходима.
Това решение определено не е панацея за слънчевата енергия – поне не и за фотоволтаиката. Макар че може да спомогне за произвеждането на електроенергия, тази технология не е ефективна точно в тази област. Но за приложения, където топлината е желан резултат – било то за отопление на сгради, готвене или захранване с топлина за промишлени процеси – това може да се окаже възможност за разширяване на приложението на слънчевата енергия в нови сфери.
Принципът е прост: Някои молекули, известни като „фоторелета“, могат да възприемат две различни форми, така сякаш имат пантичка в средата и могат да преминават от едната форма в другата. Излагането им на слънчева светлина ги кара да абсорбират енергия и да преминават от едната конфигурация в другата. Те остават стабилни в това състояние за неопределено дълго време. Фоторелетата обаче могат да се „задействат“ чрез прилагане на малка „изненада“ от топлина, светлина или електроенергия – и когато те преминават в другата си конфигурация, отделят топлина. В действителност, тези молекули се държат като топлинни акумулаторни батерии: приемат енергия от слънцето, поемат я за неопределено време, а след това я освобождават при поискване.
За разлика от горивата, които се изгарят, новият материал може да осигурява своите „услуги“ отново и отново – непрекъснато. Материалът не отделя никакви емисии и не консумира друга енергия, освен тази, която ще съхранява и отделя.
