Учени правят Пловдив ”умен град”

Учени правят Пловдив ”умен град”

Професор Гриша Спасов, декан на факултета по електроника и автоматика в Техническия университет – филиал Пловдив е „двигател“ на проект „Умен град“. „Ние създаваме изкуствен интелект за всеки умен град, а не само за Пловдив“, казва той.

Защото системата „Умен град“ може да автоматизира живота и да повиши стандарта не само на градове с размера на Пловдив, но също така на по-големи и по-малки населени места.

Разработването на идеята „Умен град“ започва от четирима доктори в областта на техническите науки – доайенът проф. Гриша Спасов, доц. Николай Каканаков, гл.ас. Митко Шопов, гл. ас. Борис Рилов. Дотук групата е защитила и разработила 3 проекта, финансирани от националния фонд „Наука“.

Първият е „Адаптиране на WEB-технологиите за интернет базирани разпределени вградени системи“.

Вторият проект е на базата на докторската дисертация „Методи и средства за изграждане на WEB-базирани системи за персонализирано здравеопазване“. А проектът, финансиран от фонд „Наука“ е „Изграждане и разпределение на система за наблюдаване на болни деца“ в детската хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив.

Третият финансиран проект е „Приложение на облачни технологии в електроенергийната ефективност“ и е свързан с енергийната ефективност в частта, касаеща „умните сгради“, като подсистема в „умния град“.

Какъв е умният град?

Проф. Гриша Спасов: „Умният град е събирателно понятие от автоматизирани транспортни системи, управляващи всякакъв тип придвижване на хората, умни сгради, умни мрежи – има се предвид енергийната инфраструктура, проветряване, отопление и охлаждане“.

И тъй като се преплитат много системи, без информационни технологии умният град е невъзможен. Затова той е благодатен за специалистите по софтуер.

Идеята за умния град идва от еколозите – да намалим разходите за енергия, за да ограничим емисиите на въглероден двуокис в атмосферата. Но също така намалява разходите за енергия на домакинствата, подобрява организацията на транспорта и създава по-висок жизнен стандарт.

В умния град ние навлизаме от гледна точка на информационните технологии, а не от гледна точка на екология, архитектура и урбанизация.

Финансирането на разработки за „умни градове“ в страните от ЕС е много интензивно.

През 2015 година учените от Техническия университет – филиал Пловдив са присъствали на старта на проект „Катапулт“ в Нотингам – Англия, с който се финансират университети, общини, стартиращи фирми и фирми, разработващи различни области на умния град.

Пловдивските разработки на части от проект за „умен град“ засега са финансирани от частни фирми и от държавния фонд „Наука“. Сумите са значително по-малки от парите, които заделя Нотингам за същата цел.

Това в известна степен предопределя и насоката на работа на пловдивският екип от учени.

„На практика ние работим върху „мозъка“ на умния град, плюс сензорната му част“, обяснява професор Гриша Спасов.

„Бихме подпомогнали община Пловдив в разработване на базови проекти, които в бъдеще да търсят финансиране и реализация“, обяснява професор Спасов. Научните разработки за „умен транспорт“, например, могат не само да оптимизира трафика на града, но да служат като основа за развитието на градската пътна мрежа

И докато в научната част проектът „Умен град“ е съизмерим със световните постижения в тази насока, българският бизнес все още не може да види преки печалби за себе си от внедряването на върховите технологии. Цената на една сградна автоматизация на една „умна къща“ на „Сименс“ например е съизмерима със стойността на обзавеждането на един дом, обяснява професор Спасов.

Екипът на професора обаче използва друг подход, при който разходите за „поумняването“ на една къща могат да се сведат до суми между 500 и 1000 лева. Това става чрез така наречените отворени системи и е съвременна научна тенденция, която още не е съвсем готова за пазарно приложение.

„Тази насока на развитие на умния град е благодатна за стартиращи компании, защото е бизнес с висока добавена стойност“, заключи професор Гриша Спасов.

plovdiv24.bg


Вижте също...