В подготовка за нискоенергийно общество. Пасивни сгради

Колкото по-малко топлина се губи, толкова по-малко отопление е необходимо. Разказ за осъществен проект – Виена, Австрия

Имат ли нискоенергийните сгради и пасивните къщи общо бъдеще с топлофикацията? Ако топлофикационният сектор успее да се пригоди към много по-добре изолираните в бъдеще сгради, тогава да, е мнението на Гюнтер Ланг – управител на „ИГ Пасивни Сгради“ в Австрия.

Студентското общежитие на Молкерайщрасе във Виена би могло да бъде всичко друго, но не и конвенционално построена сграда: то е пасивна къща, което означава, че потреблението му на енергия е няколко пъти по-ниско от това на обикновените сгради.

В него живеят 278 чуждестранни студенти, радвайки се на комфорта, който им предлага пасивната сграда. И тъй като престоят за обучение на повечето от студентите във Виена е за период по-кратък от година, може да се каже, че всяка година в него прекарват част от живота си около 800 студенти от целия свят.

Така информацията за начина на живот в една пасивна къща се разпространява в много страни по света.

Макар да не беше първоначалната идея, това всъщност е едно много положително нещо, тъй като съм убеден, че пасивните къщи се появиха, за да останат завинаги в нашия бит, обяснява Гюнтер Йедличка. Той е управител на службата за настаняване ÖAD, стопанисваща общежитията, които са собственост на Австрийската агенция за международно сътрудничество в областта на образованието и науката. Той обяснява, че сградата на Молкерайщрасе е първото общежитие, построено като пасивна сграда.

Една възходяща тенденция – все по-близо до ниско-енергийното общество
Директорът на ИГ „Пасивни сгради“ (група съдействаща за развитието на строителството на пасивни сгради в Австрия) Гюнтер Ланг с радост потвърждава това. Австрия има най-голям брой пасивни сгради в света след Германия, а изчислено на глава от населението, тя далеч превъзхожда останалите страни. Тази област се развива с изключително бързи темпове.

Още през 2008 година в Австрия са изградени около 4500 пасивни къщи, а понастоящем броят им е нараснал повече от два пъти.

Повечето от къщите са частна собственост, тъй като досега това не се е смятало за приоритет при обществените сгради.

Както винаги, някой трябва да направи първата крачка, смята Гюнтер Ланг. В градчето Велс (16000 жители) например, на човек от населението се пада по 1 м² пасивна къща. Общината е взела решение, че всички нови сгради и онези от съществуващите, които ще се обновяват, трябва да прилагат стандартите за пасивна сграда. Във Форарлберг, една от 9-те федерални провинции в Австрия, се падат по 1.5 м² на човек. Столицата Виена също напредва в това отношение, а в Инсбрук са построени повече от 350 нови апартаменти по стандартите за пасивна сграда. В Тирол 1200 апартамента са готови и техническият надзор се осъществява от същата тази строителна групировка.

Австрия бързо напредва и това поставя нови предизвикателства пред съществуващите екологични енергоснабдителни системи, като топлофикацията.

Може би наистина се задава нискоенергийно общество.

Концепцията за пасивна сграда се съчетава много добре с топлофикацията и функционира добре още от завършването ѝ през 2005 година, обяснява Гюнтер Йедличка, управител на службата за настаняване ÖAD.Трудно е старите, защитени като архитектурни паметници сгради във Виена да бъдат превърнати в нискоенергийни къщи. Ето защо е още по-важно, да се съсредоточим върху строителството на нови сгради, в съответствие с концепцията за ниска енергийност, казва Гюнтер Ланг от ИГ „Пасивни сгради“.

Топлофикационната система е екологична, тъй като се основава на използването на излишната топлина от електростанциите, която иначе би била изпусната. Топлоснабдителното предприятие на Виена „Fernwärme Wien“ получава топлинна енергия предимно от работещи с газ електростанции. Гюнтер Ланг е наясно, че при горенето на природен газ се отделят по-малко емисии на СО2, отколкото при въглищата. Но по негово мнение би било още по-добре, ако електростанциите започнат да използват биомаса за гориво.

Препоръки към топлофикацията
Смятам, че в топлофицирането на пасивните къщи има смисъл. Но топлофикационните системи и необходимите технологии трябва да се модернизират така, че да се приспособят към доста по-ниското захранване с топлинна енергия, от което се нуждаят нескоенергийните сгради. Основното при пасивните сгради е това, че те използват много малко количество допълнителна енергия – до 90% по-малко отколкото конвенционалните сгради. Особено при жилищните блокове, където голяма част от площите са разположени една над друга, използването на топлофикация за осигуряване на онази енергия, която сградата не може сама да генерира би било добра идея. При еднофамилните къщи всеки случай трябва да се разглежда самостоятелно, казва Гюнтер Ланг. По негово мнение, топлофикацията може да има бъдеще в едно ниско-енергийно общество, ако се съобрази с няколко препоръки:
– Топлофикационните тръбопроводи трябва да бъдат с по-малки размери и да бъдат предварително изолирани. В резултат на това топлинните загуби в тръбопроводните мрежи ще бъдат по-малки.
– Плащането на топлофикационната компания за свързването на сградата към системата трябва да бъде на база сграда, а не на брой апартаменти, каквато е практиката на много места в момента.

Ако това не стане, той се съмнява, че свързването на нискоенергийни сгради към топлофикационните мрежи ще бъде икономическо оправдано.
Знам, че това означава по-ниски приходи за топлофикационните компании, но изправени пред промените в климата няма какво друго да направим. Ние просто трябва да строим много по-добре изолирани сгради. Тук във Виена имаме множество стари и често защитени като паметници на културата сгради още от времето на империята, фасадите на които не могат да бъдат променяни. Смятам, че е най-разумно да пестим колкото е възможно повече енергия във всички нови и в незащитените стари сгради, които могат да бъдат обновени. Тогава ще можем по-лесно да си позволим да продължаваме да отопляваме красивите и ценни къщи, макар за това да трябва много повече енергия, отколкото при пасивните къщи, казва Гюнтер Ланг.

Според негови изчисления, разходът на енергия в сградите през 2050 година ще бъде 80% от този, който е в момента. Това е огромно предизвикателство, но светът вече не може да си позволи да чака.

Допълнително преимущество
Едно допълнително преимущество, което не трябва да се подценява, е че начинът на проветряване на пасивните сгради определено допринася за намаляване на случаите на алергии. Примери от обновени училища и от новопостроени детски градини показват, че децата в тях страдат много по-малко от алергии, отколкото децата в старите сгради. Такъв е случаят с детската градина Лихтенег в Линц, където по данни на детските учители, алергиите сред децата и учителите почти напълно изчезнали след като се преместили от старата сграда в новата пасивна сграда на детската градина.


Студентското общежитие във Виена приема 800 студенти от чужбина всяка година. Те за пръв път в живота си разбират какво е това да живееш в пасивна къща.Свързването към топлофикационна система, която да осигурява онази енергия, която сградата не може сама да генерира, е особено подходящо при жилищни блокове, които са построени като пасивни сгради.

Факти

Елементарната идея за пасивна сграда: Колкото по-малко топлина се губи, толкова по-малко отопление е необходимо. Това става възможно чрез следните компоненти:
добра изолация от външната страна на сградата;
проветряване на помещенията (автоматична система) с високо ефективно регенериране на топлината от използвания въздух;
– използване на вътрешни източници на топлина;
– пасивно използване на слънчева енергия;
– пасивно подгряване на свежия въздух чрез използване на температурата на земята, както и свързване към топлофикационна система като вторичен топлинен източник.
По данни на Гюнтер Йедличка през 2010 година Агенцията за настаняване ÖAD е открила още 3 нови студентски общежития в пасивни сгради в Австрия. Агенцията работи в тясно сътрудничество с Гюнтер Ланг от ИГ „Пасивни сгради“, чиято дейност е свързана с разпространяване на концепцията за пасивни сгради.

Същото е валидно за общежитието тук на Молкерайщрасе. Управителката на студентските общежития Бригите Тайникар, обяснява: – Въздухът в повечето наши общежития понякога е доста лош. Често се носи миризма на ястия, тъй като хората живеят на много малки разстояния един до друг и винаги някой готви някъде.

В тази сграда също е така, но почти няма мирис на готвено, тъй като системата за ефективно проветряване я отстранява. А в баните на конвенционалните сгради, често имаме проблеми с появата на мухъл и плесен. В тази сграда няма нищо такова. Много сме доволни.

Още по темата:
Една необикновена детска градина!
Бащата на пасивните сгради за техните тайни
Плюсово-енергийна къща се представя в България
Пътят на пасивните сгради в Словения
Митове за пасивните сгради