pixel

Великобритания пред избор на технология за отопление с нулеви емисии на въглерод

UK

Едно от последните законодателни решения на бившия министър-председател Тереза ​​Мей беше Великобритания да постигне нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г. Производителите на топлоенергия признават, че такава трудна цел не може да бъде постигната без радикална промяна в технологичния подход. Какъв трябва да бъде той, в момента е обект на ожесточен дебат.

В единия лагер са котлите – тази промишленост е добре развита, а технологията е позната и повсеместна: 17 милиона комбинирани котли се продават във Великобритания всяка година. Но природният газ, който се използва за подгряването на повечето от тези котли (тези, които не работят на газ, използват керосин, който е по-голям замърсител с въглерод), емитира твърде много въглерод и прави невъзможно постигането на целта до 2050 г.

Така че нещо трябва да се промени. Групата на дизеловите котли се фокусира върху биогоривата, докато тази на газовите котли смята, че бъдещето е на водородния газ.

Проблемът на вторите е, че газовата мрежа в Обединеното кралство трябва да бъде ефективно изградена за пренос на водород вместо природен газ, и използването на водород като гориво за отопление все още е в експериментален етап на полеви изпитания.

Фактът, че толкова огромен брой къщи и търговски сгради са свързани към мрежата от тръбопроводи, дава основание на привържениците на котлите да твърдят, че вредите от използването на настоящата тръбна мрежа с промяна единствено на типа газ, ще са по-малки отколкото внедряването на изцяло нова технология. На коренно различно мнение са застъпниците на нова технология като термопомпата, които твърдят, че електрически задвижваните системи ще осигурят много по-нисковъглеродна и по-ефективна алтернатива.

Докато предизвикателството пред бъдещето на топлоенергията, основана на водородните котли, е развитието на горивната технология, предизвикателството пред термопомпите е пренебрижимо малкия мащаб на този сектор. Например, изчислено е, че всяка година ще трябва да се обучават 20 000 нови инсталатори на термопомпи, за да се отговори на търсенето. Има и притеснения доколко производителите на термопомпи могат да доставят нужното оборудване за постигане на нулеви въглеродни емисии до 2050 г.

Не е изненадващо, че прелитат искри между представителите на двата сектора: застъпниците на котлите казват, че термопомпите работят оптимално само в сгради, които са напълно изолирани, и че няма да се справят в по-старите имоти. В отговор защитниците на термопомпите посочват доказателства за изградени преди стотици години сгради, които се отопляват ефективно с термопомпи. Добавят, че технологията на термопомпите поне е изпробвана и доказана, докато водородните котли все още са в областта на изпитването.

Много вероятно е Великобритания да не заложи изцяло на една от двете технологии. По-скоро ще бъде използван микс от тях. Не бива да забравяме, че в допълнение към котлите и термопомпите има убедителни аргументи в полза на слънчевите системи за отопление.

През последните седмици правителството се стреми да изготви нещо като пътна карта за отопление. По-скоро стартира консултации като част от по-широка стратегия за жилищно планиране. Налага се мнението, че поне за новопостроените сгради термопомпата е предпочитаната технология.

Може да харесате още...