Водородът като възобновяем източник на енергия
Капацитетът на тръбопроводите за внос на водород от възобновяеми източници е ограничен. Алтернативата е да се внасят свързани молекули с кораби. В някои случаи обаче това носи технологични рискове.
По всяка вероятност само вносът на водород чрез тръбопроводи няма да може да покрие бъдещото търсене на водород от възобновяеми източници в Германия. Следователно е необходим допълнителен внос с кораби за снабдяване на промишлеността, енергийния сектор и транспорта на дълги разстояния. Но разходите и техническите рискове на различните варианти за внос са различни, както показва ново проучване на Agora Industrie.
С разходи под едно евро на килограм водород, тръбопроводите са най-евтиният начин за внос на възобновяем водород в Германия.
При алтернативен внос на водородни носители с кораби – аналогично на сегашния внос на втечнен природен газ вместо природен газ – разходите нарастват до около 2 до 5 евро на килограм водород поради преобразуването обратно във водород. Деривати като зелен амоняк или брикетирано с гъба желязо (HBI) представляват особено благоприятно решение при цена под 1,5 евро за килограм водород, но само ако тези вещества могат да се преработват директно, без скъпо преобразуване, например за производство на торове или стомана.
Терминали за втечнен природен газ (LNG) също и за водород?
„Изграждането на терминалите за втечнен природен газ в Германия също предизвика дискусия относно бъдещото използване на инфраструктурата за внос на неутрални спрямо климата молекули“, казва Франк Питър, директор на Agora Industrie. „За някои концепции терминалите за втечнен природен газ са създали условия да бъдат разглеждани на първо място като алтернатива за внос на водород. Конкуренцията за това как Германия ще въведе водорода, от който се нуждае в бъдеще, се разшири.“
Проучването на Agora изследва обстоятелствата, при които водородните производни могат да се внасят конкурентно и показва как определени рискове могат да бъдат избегнати. В този контекст беше разгледано по-подробно възможното използване на синтетичен природен газ (SNG) с почти затворен въглероден цикъл, което все повече се обсъжда като опция. SNG се произвежда изкуствено с помощта на електричество и CO2. Ако и двете идват от устойчиви източници (напр. слънчева енергия и CO2 от въздуха), може да се говори за неутрална за климата произведена молекула. Неутралната по отношение на климата употреба обаче изисква допълнителни технологични компоненти, например за улавяне и транспортиране на CO2. Разходите за SNG като водороден носител с централно преобразуване в пристанището за внос възлизат на 3,5 до 4,5 евро за килограм водород и по този начин е в обхвата на други опции за внос. SNG изглежда по-евтин, ако централното преобразуване обратно в газообразен водород може да бъде отменено.
По-нататъшното разпределение по съществуващите газови мрежи обаче би могло да попречи на необходимото им преобразуване за водород и на икономически целесъобразното им извеждане от експлоатация и не би било неутрално по отношение на климата без допълнителна тръбопроводна инфраструктура за обратен транспорт на CO2. Както и при синтетичните горива, SNG, който е молекулярно сходен с LNG, също крие риск от забавяне на трансформацията на инфраструктура за изкопаеми горива в Германия.
Проучването на Agora показва, че както HBI, така и SNG също се нуждаят от технологични иновации, за да постигнат целевите разходи. Франк Петер казва: „SNG с почти затворен въглероден цикъл има особено много компоненти със сравнително ниска технологична зрялост. Като се имат предвид амбициозните им планове във времето, разработчиците на проекти трябва да покажат как могат да постигнат търговска експлоатация в голям мащаб – особено на нисковъглеродните компоненти, които трябва да осигурят намаляване на емисиите на CO2 – по такъв навременен начин, че SNG действително да може да допринесе бързо за декарбонизацията.“
Проучването „Варианти за внос на водород в Германия. Анализ със задълбочен поглед към синтетичния природен газ (SNG) с почти затворен въглероден цикъл“ е изготвено в сътрудничество с Техническия университет в Хамбург (TUHH).
Снимка: m.mphoto / stock.adobe.com
