Водородът: Може би котелът ще бъде зелен след две години
Зеленият водород е важен за енергийния преход. Но не и в отоплението на сградите. Производителят на строителни технологии Stiebel Eltron предупреждава, че потребителите могат да бъдат подведени.
Зеленият водород играе важна роля за постигането на бъдещите климатични цели и за това има широк консенсус. „В края на краищата, той предлага друг начин за декарбонизация – потвърждава Хенинг Шулц, говорител на производителя на техника Stiebel Eltron. – Но това не се случва навсякъде.“ Ако днес клиент получи уверението, че може спокойно да инсталира газов котел, защото най-късно след две години той ще бъде захранван със зелен водород, Шулц знае: „Това няма да се случи“.
За да генерирате екологичен водород, имате нужда от големи количества зелена електроенергия. Поради значително по-ниските разходи за електроенергия и повечето часове на пълно натоварване в климатично благоприятни региони като Северна Африка, вносът на водород е икономически привлекателен. Институтът “Фраунхофер” обаче изчислява, че разходите за синтетични горива са значително по-високи от тези на днешните изкопаеми горива – дори когато се внасят от привлекателни региони.
Освен това се отчитат предимно производствените разходи, но от това не могат да се извлекат преки пазарни цени, защото те се основават на пределни разходи плюс надбавки за данъци, печалба, продажби или дори недостиг. Това води до риск от значително подценяване на действителната пазарна цена и извличане на неправилни препоръки.
Далеч от очакваното търсене
Институтът “Фраунхофер” е ограничил потенциала за производство на зелен водород в Германия до 50 до 150 TWh и е сигурен, че това дори няма да се доближи до очакваното търсене за 2050 г. Но дори в чужбина самото изграждане на производствени съоръжения и транспортната инфраструктура за големи количества водород вероятно ще се проточи до 2030 г.
Шулц коментира варианта за внос на зелен водород от пустинни региони: „Да се транспортира водорода през безброй държави, по тръбопровод, който тепърва ще бъде изграден, или с огромен флот танкери, където трябва да се охлади до -253°C? Някой обмислил ли е всичко това?“
Добавя се и фактът, че всички въпросни страни производителки също са подписали Парижкото споразумение за климата и могат да изнасят зеления водород по климатично неутрален начин само ако техните собствени енергийни нужди са напълно покрити от техните възобновяеми енергийни източници. Няма голям смисъл да се избягва CO2 в Германия и вместо това да се излъчва в атмосферата на друго място. Според Института “Фраунхофер” съществуват и големи глобални разлики в дефиницията за „водород без CO2“. Някои дори разглеждат използването на ядрена енергия като енергия без CO2. В много потенциални страни, произвеждащи H2, производството на електроенергия така или иначе все още се основава на изкопаеми източници. И какво се случва, ако самите страни износителки се нуждаят от водорода? Това са все отворени въпроси.
