Време е за по-чиста околна среда

Отговорни фактори от целия свят, включително от замърсените китайски индустриални градове, се стичат да изучават „Копенхагенския модел“ за отопление на градовете. Може ли датската технология да им помогне да избегнат вредното въздействие на изкопаемите горива?

Още преди да обявят „война на замърсяването“ през март, ръководителите на Китай си бяха осигурили помощ от чужбина. Северният град Аншан, столица на китайската стоманодобивна промишленост, бе избран за арена на първата кампания срещу отровния въздух. Китайците обаче не разполагаха с необходимите познания и опит за очистването на въздуха на задушавания от серен двуокис 3.5-милионен град.

За решения те се обърнаха към една страна, която вече бе намалила енергийните си разходи и опасните емисии, като същевременно продължаваше да се развива икономически: Дания.

За 5.6-милионната страна, нарастващият интерес от комунистическата йерахия на една суперсила с 200 пъти по-многобройно население бе поразителен. Намаляването с 40 процента на въглеродните емисии от 1990 година насам превърна Копенхаген в показна витрина на зелени решения за китайските делегации. С известно учудване официални лица от датската столица споделят, че сега почти всяка седмица посрещат проявяващи интерес делегации от различни китайски общини.

По време на посещението на президента Ху Дзинтао в Копенхаген през юни 2012 година китайците подписаха договор с Данфосс, целящ да помогне на град Аншан да прекрати вредната практика с използването на въглища за отопление.

Президентът Ху Дзинтао

Данфосс бе избран заради експертния си опит в една област, където датчаните са водещи в световен мащаб: повишаване на ефективността на градските топлофикационни мрежи. Познати преди като обикновени производители на термостати и вентили, днес датските топлоинженерингови компании са в челните редици на една важна стратегическа и екологическа тенденция на развитие в света.

Технологията известна като топлофикация взема топлината, която иначе би била изпусната в атмосферата от електроцентрали или заводи и я използва за подгряване на вода. Процесът се използва в Дания от десетилетия, но сега все повече привлича вниманието на хора от целия свят. „Никога не сме мислили, че един ден ще имаме град достоен за показ,“ казва Президентът на Данфосс Нийлс Кристиансен. „Това не бе предварително замислено, просто се случи. Ние упорито работехме по въпросите на топлофикацията и сега имаме най-модерните решения.“

В търсене на начини да ограничат енергийните си разходи и вредните емисии, водещите икономики стигнаха до заключението за вредните последствия от неефективното отопление. По данни на ООН 70% от всичката потребявана енергия се изразходва от градовете, където половината от нея се използва в отоплителни и охладителни мрежи. Ето защо различни градове, от Лондон до Дархан в Монголия, изведнъж погледнаха на Копенхаген като на свой модел за ефективност.

Град Аншан се превърна в нагледен пример за това какво означава „Копенхагенския модел“. Вместо да отоплява домовете и офисите с котли работещи на въглища, градът вече ще използва отпадната топлина от централния си стоманодобивен завод, оползотворявайки енергията, която в друг случай обикновено изчезва през комините. До 2015 год. Аншан ще изгаря 173 000 тона въглища по-малко всяка година и според Данфос, ако се увеличат тръбопроводните мрежи за гореща вода, това ще намали годишния разход на въглища с 1.2 млн. тона.

На фона на общото потребление на въглища в Китай, около 4 млрд. тона годишно, Аншан е само едно скромно начало. Данфос твърди обаче, че в североизточен Китай има такава концентрация на тежка индустрия, че топлината от изпусканите газове може да се впрегне за отоплението на 70% от сградите в региона.

Преди срещата на върха по въпросите на климата в Париж през декември, централното внимание в Азия е насочено точно към замърсяването на околната среда. В Европа закъснелият интерес на висшите ръководители на страните по отношение на техните прахоснически, пропускащи отоплителни мрежи бе предизвикан от кризата в Украйна, която недвусмислено разкри тяхната зависимост от руския газ.

Датските политици и безнесмени са много ентусиазирани в рекламиране на своите „4G“ (четвърто поколение) отоплителни технологии като решение. Мортен Кабел, един от кметовете на Копенхаген, се шегува, че би се наложило да бъде в чужбина през цялата година, ако приема всяка покана за посещение и запознаване с „Копенхагенския модел“. Макар въглищата все още да имат значителен дял в енергийния микс на Дания, вече има „интелигентни“ отоплителни мрежи, които използват все повече възобновяеми източници, геотермална енергия отпадна топлина. Страната възнамерява напълно да прекрати напълно използването на изкопаеми горива до 2035 г.

След години престой на дъното на дневния ред на ООН, през 2014 година усъвършенстваните отоплителни мрежи бяха определени като едно от най-ефективните оръжия срещу климатичните промени. През септември ООН прикани кметовете да поставят като свой приоритет модернизирането на отоплителните мрежи, които би намалило инвестициите в енергийните системи по света със 7 процента до 2030 година и би спестило 795 млрд. щатски долара.

Президентът на Данфосс Нийлс Кристиансен

Г-н Кристансен казва, че манията на Копенхаген за ефективно отопление се зародила по време на петролната криза от 1970-те години. Дания бе толкова силно засегната, че в неделните дни използването на автомобили бе забранено. Дания увеличи инвестициите си в топлофикацията, процес малко известен за най-големите икономики в света. Макар основната идея да не е нова, а именно използване на енергия, която иначе би била похабена, за да се нагрява вода и след това същата чрез помпи да се подава в различните райони на града, нейната ефективност сякаш е изпреварила времето си. Мрежата на Копенхаген, водеща началото си от 1925 година, се е разрастнала до най-голямата в света и сега отоплява 98 процента от домовете в града.

„Преди четиридесет години на топлофикацията се гледаше като на социалистическа технология, но смятам че в това отношение е настъпила коренна промяна,“ отбелязва г-н Кристиансен.

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) и Международната агенция по енергетика (IEA), обикновените топлоелектрически централи използват ефективно едва 36 процента от подаваното гориво, докато така наречените когенериращи централи (произвеждащи едновременно електрическа и топлинна енергия) преобразуват 58 процента от вложените енергийни източници. А най-новите скандинавски проекти могат да достигнат 85-90 процента ефективност.

До неотдавна увлечението по топлофикацията бе особено характерно предимно за северните страни. Докато 60 процента от датските домове са включени в топлофикационната мрежа, в съседна Германия тази цифра е едва 12-14 процента. Във Великобритания преобладаващото мнозинство домакинства използват индивидуални газови котли и едва под 1% от тях са свързани към топлофикационна мрежа.

Топлофикационните системи са често срещано явление в бившия източен блок, но мрежите се често неефективни, с неизолирани тръбопроводи прокарани над земята. Обитателите понякога не могат да контролират кога да се включва и изключва отоплението и им се налага да си отварят прозорците, ако температурата в апартаментите им се повиши твърде много.

Г-н Кристиансен смята, че най-значителна промяна в отношението се наблюдава в Лондон, където той е водил разговори с кмета Борис Джонсън. Градските власти са си поставили задача топлофикационните мрежи да се разширят до 25 процента при захранването на новите жилищни комплекси до 2025 година.

Друга датска компания „Рамбол“, работи по топлофицирането на 10 000 домове в Гринуич. В мини вариант на проекта от Аншан, Лондон също планира да улавя отпадната топлина от влаковете в метрото. Най-голямото в Европа градско благоустройство в Хамбург също ще се гради на основата на системи за топлофикация и централно охлаждане.