Ядрена конференция обсъжда проектите за нови мощности и обновяването в АЕЦ Козлодуй
Днес в София Хотел Балкан беше открита международната конференция „Ядрената енергетика на либерализирани енергийни пазари: Технологии, финансиране, планиране“, организирана от Български енергиен и минен форум (БЕМФ) с медийното партньорство на Publics.bg и списание Ютилитис.
Участие в конференцията ще вземат представители на Европейския парламент, държавни институции, БЕХ, регулаторни органи и представители на редица специализирани компании от над 11 държави – Русия, Китай, САЩ, Великобритания, Италия, Австрия, Полша, Чехия, Македония и България, както и представители на редица дипломатически мисии на страни-членки на Европейския съюз и САЩ акредитирани в България.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова и зам.-председателят на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов откриха събитието заедно с Иван Хиновски от БЕМФ. Според министър Петкова, ядрената енергетика е ключов отрасъл за българската енергетика и в момента около 33% от електроенергията се произвежда от АЕЦ Козлодуй. Усилията на правителството са насочени към удължаване живота на 5. и 6. реактор в АЕЦ Козлодуй. „Този процес протича нормално и съм уверена, че ще спазим сроковете“, каза още министър Петкова.
Тя припомни, че в програмата на правителството е залегнала и темата за нова ядрена мощност, но правителството е решено това да стане при ясен икономически обоснован модел, който показва икономически смисъл за България. Малко по-късно министър Петкова припомни пред медиите, че срокът за ексклузивитет на преговорите с Уестингхаус изтича на 31 март.
Валентин Николов припомни, че според приетата през 2010 г. енергийна стратегия, България трябваше да изгради 2000 МВт нови мощности до 2020 г. Според него, основна причина това да не е възможно в този срок е финансирането. По думите му, за да се финансира такъв проект, България трябва да вземе голям дълг и той или трябва да бъде гарантиран от българското правителство, или трябва да е корпоративно обезпечен. Ако правителството гарантира, това ще се отчита като държавен дълг. Затова според Николов остава само опцията „стратегически инвеститор“ – такъв, който да намери свежи пари.
Според Николов, в България има условия за развитие на ядрената индустрия по отношение на човешкия капитал, европейските правила и специфичния опит в извеждането на мощности от експлоатация. България може да е привлекателна за инвестиция в нова ядрена мощност и заради факта, че страната е член на ЕС, а в региона се очаква икономически растеж и дефицит на енергия. Николов припомни, че икономическата криза от 2008 г. върна цената на едро на електроенергията до около 70 лв. на МВтч, докато нова мощност би могла да продава на цена от 120-130 лв./МВтч, каквато в момента свободният пазар не може да гарантира. Един от вариантите е да се обвърже цената от новите блокове със старите до излизането на пазара на новите мощности самостоятелно.