Замърсяването на въздуха в София достигна нива до 6 пъти над нормите

Замърсяването на въздуха в София с фини прахови частици достигна нива до 6 пъти над нормите в ранните часове на четвъртък, показват данните от Национална автоматизирана система за контрол качеството на атмосферния въздух, цитирани в сайта на в. „Сега“.

Най-високи стойности са регистрирани в кварталите „Надежда“ и „Хиподрума“ през нощта и около 21.00-22.00 часа в сряда в жк „Младост“.

Пределно допустимата концентрация за фини прахови частици е 50 µg/m3 и се отнася към средноденонощната концентрация, осреднена за 24 часа (от 0 до 24 часа). Системата показва осреднени едночасови стойности. В нормативните документи няма определена допустима концентрация на фините прахови частици за един час, а само за денонощие. Въпреки това на част от общините се предоставят данни в реално време по часове. Информацията за София за последните 24 часа показва леко понижение на замърсяването в сутрешните часове, но отново показанията са далеч над нормите, но за среднодневна концентрация.

Данните за среднодневната концентрация се обобщават всеки ден от Изпълнителната агенция по околна среда и са с ден закъснение. Това означава, че към момента е налична информация за 29 ноември. Според нея среднодневните нива на прах са били превишени в пет от шестте точки на измерване. В нормите са данните само от станцията на Копитото на Витоша. Останалите показват превишение на среднодневните концентрации с между 1 и 2.64 пъти. С повече от 2 пъти са превишени нормите в „Надежда“, „Хиподрума“ и „Павлово“. Два пъти над нормата е била концентрацията на прах в „Младост“, а повече от 1 път превишение е отчетено в „Надежда“. Агенцията по околна среда вече не мери замърсяването в центъра на града, тъй като станцията от „Орлов мост“ беше преместена в „Младост“.

Освен в София превишение на изискванията за концентрация на прах на 29 ноември е отчетено и в още 9 града – Бургас, Благоевград, Видин, Горна Оряховица, Перник, Пловдив, Смолян, Плевен и Шумен.

Зимата обикновено е периодът, в който проблемите с праха в столицата се задълбочават, заради отоплението на твърдо гориво в части от града и повечето дни с ниско налягане, което задържа за дълго смога над града. В началото на годината от Столичната община обещаха да изработят механизъм за предупреждение и реакция при очаквано замърсяване на въздуха, но той все още не е представен, въпреки че общината вече получава прогноза за очаквано замърсяване за 3 дни напред.

Миналата седмица зам.-кметът по екологията Йоана Христова обеща мерките да бъдат внесени за обсъждане в общинския съвет тази седмица, но няма информация това да се е случило. Очаква се сред мерките да е ограничаване на движението на замърсяващи автомобили в части от града. Някои от анонсираните мерки бяха още безплатен градски транспорт и спиране на движението в части от града. Не е ясно какво ще бъде предприето срещу замърсяването от битовото отопление. Мерките за това се изчерпват с предстоящото предоставяне на 30 печки на пелети на домакинства в район Нови Искър.

Преди седмица МОСВ отчете сравнително наблюдение на въздуха в София, което успя да регистрира само едно превишение на нормите за фини прахови частици – в Бояна. Периодът, който беше избран, се характеризираше с далеч по-добри атмосферни условия от обичайните през зимата в столицата.

През април Съдът на Европейския съюз осъди България заради системното превишаване на допустимите норми за замърсяване с фини прахови частици, както и заради липсата на ефективни мерки за справяне с проблема в периода от 2007 г. до 2014 г. В момента правителството се опитва да убеди Европейската комисия да не завежда иск за определяне на санкции срещу страната заради нарушаването на правилата. За това в последните седмици правителството и екоминистерството показват активност по темата. Реалните мерки за ограничаване на мръсното отопление и коли обаче така и не бяха представени, въпреки че се разработват от години.

Замърсяването на въздуха с прах води до изостряне на дихателните проблеми и болести, свързани с респираторната система. Според доклад на ЕК около 13 000 българи са починали преждевременно за година след усложнения, предизвикани от влошеното качество на въздуха. Заради болнични за такива заболявания са загубени около 2 млн. работни дни, а икономическият ефект за страната е загуба от 3 млрд. евро годишно.