Защо Microsoft спуска центровете си за данни на дъното на океана?
Търсенето на т. нар. „облачни ИТ“ нараства постоянно. Големите фирми, които предоставят такива услуги, разчитат на огромни центрове за данни, за чието поддържане експериментират с някои необичайни подходи. Това няма да се промени, защото необходимостта от повече центрове за данни ще се увеличава в следващите години. Ето защо Microsoft е решила да опита нещо, което може да звучи малко налудничаво на пръв поглед: компанията реши да „потопи“ своите центрове за данни, като ги инсталира на дъното на океана.
Има няколко очевидни предимства на този подход – най-малкото това намалява необходимостта от мащабни системи за охлаждане и контрол на температурата, тъй като обичайно сървърите отделят доста топлина при работа.
Но основната причина Microsoft да реализира този проект се дължи на … проста география. Инженерите на фирмата казват, че почти половината от населението на света живее в рамките на 200 км от море. Инсталирането на тези центрове за данни в близост до брега може да намали разстоянието, което данните на клиентите трябва да изминават по кабелите за пренос. А това означава по-бързо и по-евтино „облачно“ съхранение.
В бъдеще Microsoft се надява да усъвършенства конструкцията на тези центрове за данни и да ги направи по-устойчиви, като използва кинетичната енергия на океана за генериране на ток, който да захранва сървърите.
И ето го проектът „Натик“, първият тест на тази концепция на Microsoft. През 2015 г. фирмата спусна стоманен контейнер с тегло 17 200 кг. на дъното на Тихия океан, недалеч от щата Вашингтон. Microsoft го го остави там в продължение на два месеца. Вътре имаше център за данни с изчислителна мощност, равна на 300 настолни компютъра.
Всеки аспект от системата беше внимателно наблюдаван – от влажността вътре до оперативния капацитет на машината. Когато капсулата бе върната на брега, електрониката вътре беше хем хладна, хем суха – въпреки прекараните седмици в океана.
Проектът е обещаваща концепция, но Microsoft предупреждава, че все още е далеч времето, когато подобни центрове за данни ще бъдат инсталирани по бреговете на всички океани и морета. Тепърва трябва да бъдат проведени още изследвания, преди концепцията да се превърне в утвърдена практика.
Първата стъпка ще е предстоящият тест, при който ще бъде „потопена“ доста по-голяма версия на проекта „Натик“ и ще остане на дъното за цяла година. Ако всичко върви добре, устойчивите центрове за данни на океанското дъно, захранвани от електроенергия, добивана от океана, може наистина да се окажат бъдещето на информационните технологии.
