Недостатъчната квалификация на служителите спъва дигиталната трансформация на бизнеса у нас

Недостатъчната квалификация на служителите спъва дигиталната трансформация на бизнеса у нас

⇒ Цифровизацията не означава загуба на работни места, показа проучване на Siemens България и Германо-Българската индустриално-търговска камара

⇒ В допитването се включиха 76 компании от над 30 различни индустрии

⇒ Проучването бе представено от главния изпълнителен директор на Siemens България д-р инж. Боряна Манолова по време на форум на ГБИТК за Индустрия 4.0

Българският бизнес полага усилия да бъде в крак с глобалните тенденции в сферата на цифровата трансформация. Дигитализацията не е непозната концепция за родните компании, но близо една трета от тях все още нямат цялостна стратегия.

Данните са от мащабно проучване за нивото на дигитализация в България, проведено съвместно от Siemens България и Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). Резултатите бяха представени от главния изпълнителен директор на Siemens България д-р инж. Боряна Манолова по време на конференцията „Икономика 4.0“ по повод отбелязването на 25 години германска икономика в България.

В анкетата се включиха мениджъри на различни нива от общо 76 български и чуждестранни фирми, работещи в страната, от над 30 различни индустрии. Над 60% от запитаните са представители на висшия мениджмънт. 12% се определят като среден мениджмънт, а 14 на сто – като оперативен мениджмънт.

По-голямата част от компаниите, участвали в анкетата, са средни и малки предприятия (11-500 служители), а около 12% попадат в категорията големи компании с над 500 служители.

Фирмите в България са на различни етапи от внедряването на дигиталните технологии в бизнес операциите си, сочи проучването. Повечето от тях се намират все още в начална или междинна фаза, а едва една четвърт (25%)  са посочили, че са в напреднал етап. Основна част от компаниите (40%) планират да инвестират между 2 и 3 процента от оборота си в дигитални технологии, а под 5 на сто са тези, които смятат да вложат над 10 процента.

Същевременно според резултатите от допитването все повече компаниите в България осъзнават потенциала на цифровизацията за развитието и разрастването на бизнеса си, но доколкото имат стратегии, те са главно краткосрочни (78,5%) и средносрочни (17%) и централизирано управлявани на ниво топ мениджмънт. Около 12% заявяват, че имат директор по дигитализацията или съответен отдел, който се занимава с това.

Дигитализацията е възприемана главно като начин за оптимизиране използването на ресурси (59%), за автоматизиране на производството (59%), за подобряване на взаимодействието с клиенти (53%) и доставчици (47%), както и за интеграция на процесите (55%).

Повече от половината от анкетираните смятат, че разработването и внедряването на „интелигентни“ среди като умни градове и умни фабрики са най-важните тенденции на дигиталната трансформация. Около 51% изтъкват значението на свързаността и на „интернета на нещата“. За 46% разработването и използването на мобилни приложения, които интегрират бизнес и производствени процеси или оптимизират услугите, също са много важни.

Резултатите от проучването сочат още, че българските компании имат ясна визия какви ползи могат да очакват от внедряването на дигиталните технологии.

Най-високи очаквания /значителен или огромен ефект/ възлагат те по отношение на оптимизацията на ресурсите (89%), подобреното планиране (89%), увеличаването на конкурентоспособността (89%) и подобреното събиране и анализ на данни (88%).

Подобрено обслужване (86%) и по-високо качество (79%) също са сред основните мотиви по пътя към дигиталната трансформация.

Бизнесът ни обаче няма високи очаквания за нарастване на печалбите и за намаляване на екологичния отпечатък като следствие от цифровизацията. Близо 40% смятат, че дигиталната трансформация ще има никакъв, пренебрежим или малък ефект върху печалбите на компаниите им, а половината от запитаните не очакват особен положителен ефект върху екологията.

Квалификацията на служителите (50%) и размерът на инвестициите (46,1%) са основна пречка пред българския бизнес по отношение на по-нататъшното внедряване на дигитални технологии и процеси. Компаниите осъзнават и необходимостта от по-голяма прогнозируемост и яснота по отношение на ефектите и процесите на дигитализация. Недостатъчната зрялост на технологиите е посочена като пречка от 31,6%, а неясните икономически ползи – от 23,7%.

Особени сътресения и загуба на работни места в резултат от цифровата трансформация на бизнесите не се очакват, показват още резултатите. Близо 2/3 от анкетираните (прибл. 63%) не прогнозират промени в броя на служителите, а делът на участниците, които очакват движения във възходяща или низходяща посока, е равен.

Компаниите в България ще търсят най-усилено специалисти в технологични сфери като Индустрия 4.0/автоматизация на производството (43,4%), разработване на мобилни приложения (32,9%) и анализ на големи обеми данни (32,9%). Фокусът се поставя и върху експерти с компетенции като разработване и прилагане на нови бизнес стратегии, най-вече развитие на цифрови бизнес модели (40,8%), и дигитален маркетинг (46,1%).

Проучването е проведено в периода от края на май до края на юни 2018 г.

Siemens България е част от Siemens AG – световен лидер в производството на иновативни продукти, технологии и решения в сферата на електрификацията, автоматизацията и дигитализацията. Компанията е водещ доставчик на турбини с комбиниран цикъл за производство на електроенергия и решения за пренос на мощности, вятърни турбини, пионер в областта на инфраструктурните решения, автоматизацията и софтуерни решения за индустрията. В България компанията присъства вече 140 години. Част от структурата на Siemens в България е и фабрика за измервателна апаратура за продукти високо напрежение в гр. Правец. За повече информация: www.siemens.bg.

Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) е част от световната мрежа на германските външнотърговски камари. В 90 страни по света те предлагат своя опит, контакти и услуги, както на германски, така и на чуждестранни фирми. ГБИТК е наследник на Представителството на германската икономика (създадено през 1993 г.) и на Деловия клуб на германската икономика в България. Германо-Българската индустриално-търговска камара е официално учредена на 9 март 2004 година на базата на двустранно споразумение между правителствата на Федерална република Германия и Република България. В ГБИТК членуват повече от 550 фирми, институции, организации и физически лица.


Вижте също...