Можете ли да използвате поцинкована стомана с топлоносител на основата на гликол?

Поцинковането е процес, при който стоманата се покрива с тънък слой цинков метал, за да се предотврати корозия. Цинкът защитава стоманата чрез образуване на физическа бариера срещу околната среда, а също действа и като анод. Цинкът има по-висок електроотрицателен потенциал от желязото в стоманата, така че когато двата метала са в контакт един с друг, те образуват галванична клетка, където окисляването (корозията) на цинка предотвратява едновременното окисляване на стоманата.

Докато остане само част от цинковото покритие, дори части от стоманата, които са напълно открити, ще бъдат по-устойчиви на корозия от непоцинкованата стомана. Това прави поцинкованите части много привлекателни за много приложения – части за автомобили и велосипеди, структурни компоненти за сгради и мостове, огради и оборудване за детски площадки, гайки, болтове и инструменти, водопроводи за студена вода и много други неща могат да бъдат направени от поцинкована стомана.

Поцинкованата стомана обаче не е препоръчителен материал за конструкция за тръбопроводи в система, използваща топлопреносни течности на основата на гликол. Поцинкованото покритие върху поцинкована стомана е предназначено да предотвратява корозията при атмосферни условия, но компонентите на топлопреносната система често са изправени пред много по-агресивни условия. Когато гликолите се разграждат, те образуват органични киселини като гликолова, глиоксилова, мравчена, въглеродна и оксалова киселина. Тези киселини са корозивни за метали като желязо, стомана и цинк. В системи, които работят при по-високи температури, тази повреда се ускорява.

Фосфатните инхибитори обикновено се добавят към гликолите по няколко причини. Те предпазват от корозия, причинена от тези разпадащи се киселини, като осигуряват буфериране на pH, което намалява активността на киселините. Фосфатът също реагира с желязото и стоманата, за да образува защитно покритие върху металната повърхност. За съжаление, фосфатите могат да реагират с цинка и да образуват утайка. Това е лошо за поцинкованата стомана поради редица причини.

Тъй като фосфатният инхибитор реагира с цинковото покритие, способността на цинковия слой да защитава физически метала отдолу се компроментира. Ако цинковият фосфат се образува като нов слой върху металната повърхност, това няма да е толкова лошо – той просто ще замени един слой с друг. Но утайката, която се образува, излиза от метала, за да циркулира в системата, което може да причини запушване и последващи проблеми с топлинната ефективност.

Реакцията също по дефиниция намалява количеството фосфат, присъстващ в течността. Фосфатните йони не са налични за покриване на открития метал или за осигуряване на буфериране срещу киселини, ако са свързани в неразтворима цинкова сол. Намаленото буфериране означава, че всички образувани киселинни разпадни продукти имат потенциал да причинят повече корозия на системата. Поради всички горепосочени причини, поцинкованата стомана не се препоръчва като материал за системи за топлопреносна течност.

Моля споделете Вашето мнение тук.